Ядрена Турция

В началото на октомври 2014 г. в германския в. ”Die Welt” е публикувана статия от Ханс Рюле /Hans Rühle/ със заглавие „По пътя към бомбата?”. Според него все повече стават признаците, че президентът на Турция Ердоган се стреми към ядреното оръжие, което обаче практически не се обсъжда. Според Ханс Рюле Турция следва пътя на Иран, т.е. създаване на ядрено оръжие под прикритие на ядрена програма за граждански нужди. Като доказателство се посочва началото на изпълнение на мащабна програма за изграждане на атомни електростанции. За тях е необходим обоготен до 5 % уран, докато за създаване на ядрено оръжие този процент трябва да бъде около 90 %. Нотехнологичният  процес и оборудването и в двата случая са еднакви.
По данни на журналиста още през 2010 г. Ердоган е започнал подготовка за построяване на обекти за обогатяване на уран, като за целта е доставил от Пакистан необходимото оборудване на това и съответна технология. В 2011 г. посаника на Турция в САЩ Намик Тан казва :”Ние не можем да позволим на  Иран да  има ядерно оръжие”. Почти същото заявява през журнала „Foreign Affairs” в 2013 г. и президентът Абдула Гюл: „Турция няма да позволи на съседна страна да има оръжие, което няма Турция”.

Ханс Рюле обвързва това намерение и с ракетната програма на Турция. Тя разработва балистична ракета с далекобойност 1500 км, а според плана към 2015 г. трябва да бъде готова ракета с далекобойност 2500 км. Явно избързвайки, в 2011 г. тогавашният премиер Ердоган предлага разработване и на ракета с голям радиус на действие.
Желанието на Турция се свързва не само със съперничеството с Иран, но и с ядрените възможности на Израел. Затова, за да реализира доктрината на „неоосмонизма” и възстанови влиянието си в границите на бившата османска империя, Турция трябва да притежава ядрено оръжие. Но тя е член на НАТО, където ядрените възможности са под строг контрол, поради това разработването на ядрено оржие в Турция може да бъде само със санкцията на НАТО, т.е. на САЩ. Разбира се, възможен е и самостоятелен път на действие, но той е свързан с мноборойни трудности и проблеми от международен характер. Дали Турция ще започне създаване на ядрено оръжие и кой път ще избере, ще покаже времето. Във всеки случай към настоящия момент действията й са обезпокояващи, независимо от официалните опровержения.

Справка на Клуб РВиА за турската ракетна програма

Освен чрез импорт, Турция комплектува армията си и с ракетно въоръжение, произвеждано по лиценз или собствена разработка. Усилия в това отношение се полагат повече от четвърт век, благодарение на което страната успя да създаде инфраструктура за развитие на собствено ракетостроене. Важна роля в създаването му има фирма “Рокетсан”, една от най-крупните от 500-те фирми от военно-промишления комплекс на страната. Тя е производител на противотанкови и зенитни ракети, на лазерни и инфрачервени системи за различни оръжия.
Важна роля в развитие на турското ракетостроене има държавния научно-изследователски институт TUBITAK /Türkiye Bilimsel ve Teknik Araştırma Kurumu/, който е основното изследователско и конструкторско звено от инфраструктурата на военно-промишления комплекс на страната, ангажирана с ракетостроене и космонавтика.
Съществен успех на TUBITAK и “Рокетсан” е реализацията на “Проект J”, започнат в началото на 80-те години с цел разработване на мобилен тактически ракетен комплекс, в чието осъществяване участва Китай. Сериозно задълбочаване на техническото сътрудничество между двете страни е договорът от 1998 г. за производство на 200 ракети от тяхния неприет на въоръжение мобилен оперативно-тактически ракетен комплекс В-611 с далекобойност 280 км. Турция замени оригиналното шаси на пусковата установка със свое от автомобил МАН и нарече комплекса “Йълдъръм-I” /”Светкавица-1”/.
Основните му елементи са ракета J-600T и пускова установка F-600T с една направляваща, базирана на шаси МАН 26.372, произвеждано в Турция и използвано и при РСЗО Т-122 “Сакария” и Т-300 “Касирга”. J-600T е с далечина на полета 150 км и точност 150 м, осигурявана от инерциална система за управление. “Йълдъръм-I” е с двигател с твърдо гориво и осколъчно-фугасна бойна глава с маса 480 кг. Масата на ракетата е 2100 кг, дължината 6.1, а диаметъра 600 мм.
Комплексът “Йълдъръм-I” е на въоръжение от 2001, а за първи път е демонстриран на парад през 2007 г. Ракетният дивизион включва подвижен пункт за управление, машина за подготовка на данните за стрелба, машина за контрол на електрооборудването и системата за управление, 6 пускови установки, 7 транспортно-зареждащи машини и 1 за техническо обслужване и ремонт.

image301image302 
 Ракети J-600T и пускова установка F-600T от ОТРК “Йълдъръм-I”
    По-късно Китай предлага на Турция модернизирания вариант В-611М, което позволява да се предположи, че “Йълдъръм-II” се базира именно на него-неговата далекобойност е  300 км.
Освен това от TUBITAK твърдят, че е създадена балистична ракета далечина на полета 1500 км и остава само провеждане на полетните изпитания, планирани за 2012 г. Има данни, че са провеждани изпитания, но вероятно това са огневи изпитания на двигателя. При успех усилията ще се насочат към разработване на комплекс с далечина на полета 2500 км, която според плана трябва да бъде готова към 2015 г. Тя също ще бъде с твърдо гориво, маса около 15 т и маса на моноблочната конвенционална бойната глава 800 кг. Полетът ще се управлява от инерциална система с точност 1.5 км на пределна далечина на полета.
Трябва да се подчертае, че за постигане на далекобойност 1500-2500 км е необходима съвършенно нова ракета, ново земно оборудване и нова производствена инфраструктура. Разбира се, турската промишленост може с времето да разработи комплекс със средна далекобойност, но декларацията че това ще стане в близко бъдеще, по всяка вероятност има политическа основа и е желание да се демонстрират възможности в период на нарастване на напрежението в този регион. Клуб РВиА.