Позиция - Полк. /з/ Николай Личев

Позиция

Полк. /з/ Николай Личев

Вчера (20.11.) в ЦВК се проведе тържество, по случай 140 години от създаването на Българската артилерия.

Всичко вървеше добре, докато не се започна с критиките към властта за последните 30 години. Колко били безотговорни, как затрили РВиА, армията и държавата. Не, че всичко казано не е вярно. Напротив! Но си задавам няколко въпроса, на които нямам отговор.

1. През 90-те години на миналия век армията беше с най-висок рейтинг. Властта реално беше в нейните ръце. Няма армия в света, където държавата да отива на толкова лошо, да не вземе нещата в свои ръце. В това отношение ние се оказахме КАЛПАВИ военни! Къде бяха тези разпалени оратори тогава? Траеха си и се надяваха да не ги застигне съкращението. Но днес, разпалено "громят" системата. Предците ни от Сръбската и Балканска войни ще се обърнат в гробовете си, ако разберат, какви наследници сме им.

2. Имаше една организация (БОЛ "РАКОВСКИ"), в чиито ръководни органи бях. Заради "кървавото" писмо имаше наказания, уволнения. Сред наказаните бях и аз. Някои от снощните герои "загрижено" ми даваха съвети да се откажа, защото мога да си загубя работата. О, времена и нрави! А един командир на аап забрани на своите офицери да присъстват на координационен съвет проведен в неговия гарнизон. Но снощи разпалено критикуваше.

3. Началникът на Управление ЛС дава предложение да се закрие Управление РВиА, защото виждате ли "нямало нужда от него". А само няколко месеца става началник на това управление (след уволнението на генерал Марин), за да стане генерал. Не е ли парадокс това?

4. Нямаше ли артилерията да се запази в по-голям мащаб, ако отговорните фактори по РВиА гледаха в една посока, а не решаваха личните си вражди? Не случайно Димчо Дебелянов е написал: "Хатовете там се ритат, ний магаретата мрем!"

Нарочно не споменавам имена. Те ще се познаят!