За партона на клуба

Патрон на клуба
За патрон на Клуба е избран първият Началник на артилерията на българската земска войска, Героят от Сръбско-българската война 1885 г. майор Олимпий Спиридонов Панов.

555 html m3bb91a12Майор Олимпий Панов (1852-1887)

Олимпий Панов е бесарабски българин, роден през 1852 г. в Шоп Тараклия, Бесарабия, по това време част от Руската империя. Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ, където се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. От 1872 до 1874 г. е секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
След започване на Руско-турската война през 1877 г., Олимпий Панов се записва в Първа рота на Българското опълчение и в състава й участва в боевете при Стара Загора и Шейново. За проявена храброст му е присвоено звание „прапоршчик“. Взема дейно участие в Шипченската епопея. Младият прапоршчик проявява смелост и съобразителност в боевете за прохода, за което е награден с руски Георгиевски кръст за храброст.

555 html m491fb7ae

Прапоршчик Олимпий Панов

След Освобождението, от 1880 до 1883 г., следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. Завръщайки се в България, той е назначен за командир на 2-ра полубатарея, а малко по-късно е старши офицер на 12-та батарея, дислоцирана в Шумен. Много добрата му подготовка като артилерист не остава незабелязана и още в края на 1884 г. вече е командир на 5-та батарея от 1-ви артилерийски полк. През 1885 г. се обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия, станало причина за изтегляне на руските офицери от българската земска войска. Същата година капитан Олимпий Панов е назначен за Началник на артилерията. Така той става първия Командващ артилерията на българската армия.
В последвалата Сръбско-българска война, която е първата война за обединяване на българските земи, капитан Олимпий Панов участва още от първия ден. За съобразителността и решителността му говори подвига от третия ден на сражението при Сливница. Тогава сръбската Дринска дивизия нанася контраудар по Три уши. Командването на Западния корпус се колебае с решението си за противодействие на сръбския удар. Моментът е критичен, защото завземането на Три уши означава загуба на постигнатия до тогава успех. Капитан Панов много добре разбира създалата се ситуация и вдига в атака „на нож“ малобройните защитници на сливнишката позиция. Сърбите не издържат на тяхния устрем и са отхвърлени.

555 html m1c3e8d37

1885 г. Командващ артилерията на Българската земска войска капитан Олимпий Панов

Този епизод се предшества от заседание на Военния съвет, проведен в една сливнишка кръчма. На него княз Батенберг предлага да се отстъпи и да се изгради отбранителна позиция около Ихтиман, което означава предаване на София. Капитан Олимпий Панов е човекът, който категорично възразява на княжеското безумие и блестящо обосновава предложението си да се посрещнат сърбите на сливнишката позиция. Подкрепен от ротмистър Атанас Бендерев и колегите си, също капитани, той налага схващането за отбрана на Сливница с последващо преминаване в контранастъпление и разгром на сръбската армия. Князът, който тогава нарича капитан Панов, „Мой генерале“, напуска фронта и заминава за София, а на практика командването на войските на сливнишката позиция се поема от капитан Панов! След 10 дни упорити боеве младата българска войска, командвана основно от капитани, разгромява сръбските части, командвани от генерали, овладява Пирот и изправя Сърбия пред разгром, избегнат само поради намесата на Австро-Унгария. Затова никак не е чудно, че месец по-късно капитанът-артилерист Олимпий Панов има честта да подпише пакта за примирие с нахлулия в пределите на Отечеството агрессор. Това става при наличие на княз, министър-председател, външен министър и министър на войната и е красноречив факт за авторитета на Началника на артилерията капитан Панов.
След войната, през април 1886 г., майор Панов е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада, а след преврата през август с.г. за детрониране на княз Александър Батенберг, е военен министър във Временното правителство на Петко Каравелов. След неуспеха на преврата е арестуван от правителството на Радославов и интерниран в Ловеч, а през януари 1887 г. е екстерниран в Румъния. Там взема активно участие в подготовката на въстание срещу режима на Стамболов в Русе и Силистра от офицерите-русофили. На 19 февруари с.г. преминава Дунав за участие в него, но е заловен. Въпреки че не успява да се включи във въстанието, той е осъден на смърт чрез разстрел. На съда се държи мъжествено, наричайки себе си патриот на България, а не предател. Преди разстрела заявява: „Обичам България. Аз се борех за нея, дойдох да умра за нея. Ако остана жив, аз пак ще се боря!”. Тези думи може да изрече в такъв съдбовен момент само истински патриот на Отечеството си! Рано сутринта на 22 февруари 1887 г. в нивите край Русе проехтява залпът. Заедно с него загиват още шест български офицери. Разстрелян е и Тома Кърджиев, блестящият разузнавач от щаба на 13 корпус на генерал Дондуков-Корсаков. Негова е следната оценка: „Плачете не за мен, скърбете за Олимпий, защото България ще роди такъв син може би едва след сто години”.
Всяка година на 22 февруари пред паметника на Олимпий Панов в Тараклия се провежда възпоменание по случай поредната годишнина от разстрела на този, когото Левски наричаше „Братленце Панов”, а Каравелов „Гълъб Панов”. Помни се и категоричното Ботево възклицание: „Олимпий е отличен момък”. На тази дата потомците и земляците на Олимпий посещават Русе и възлагат цветя на гроба му и на паметника на офицерите-русофили.
Вечна памет и вечна слава на патриотите на България! Тяхната всеотдайност днес е все по-необходима на днешното поколение Българи! Венец на тази всеотдайност и гореща обич към Отечеството е животът и дейността на Патрона на нашия Клуб майор Олимпий Панов!