За нас

Патрон на ААРЗ "Ол. Панов".

Патрон на ААРЗ "Ол. Панов"

И след създаване на сдружението Асоциация на артилеристите и ракетчиците от запаса, негов патрон продължава да бъде определен Олимпий Спиридонов Панов /1852-1887 г./- български революционер, командващ артилерията на българската армия по време на Сръбско-българската война /1885 г./ и военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.

Кратки биографични данни за патрона на ААРЗ:

Майор Олимпий Спиридонов Панов е роден на 17. /29./ 06. 1852 г. в бесарабското село Шоп Тараклия, по това време в състава на Руската империя. Произхожда от семейство на българи - преселници от Плевенско.

Образование:

• 1867 г. - Болградската гимназия;

• 1875 г. - Техническото училище в Букурещ, Румъния /запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов/;

• 1875 ÷ 1876 г. - Строително инженерство в Париж, Франция;

• 1880 ÷ 1882 г. - Михайловската артилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия.

Военна кариера:

▪ 1876 г. - доброволец в Сръбско-турската война;

▪ 1877 ÷ 1878 г. - подофицер и прапоршчик в 1-ва дружина на Българското опълчение;

▪ 07. 1878 г. - командир на 2-ра полубатарея от Планинската батарея със звания: „подпоручик“ /1979 г./ и „поручик“ /1881 г./;

▪ 1883 г. – старши офицер на 12-та батарея;

▪ 1884 г. - адютант при Началника на артилерията на Българската земска войска, със звание „капитан“;

▪ 1884 г. - командир на 5-та батарея на 1-ви артилерийски полк;

▪ 09. 1885 г. - началник на артилерията на Българската земска войска;

▪ 12. 04. 1886 г. - командир на артилерийската бригада, със звание „майор“;

▪ 12 ÷ 16. 08. 1886 г. - военен министър във временното правителство на Петко Каравелов.

Офицерски звания:

• 21. 02. 1878 г. - прапоршчик;

panov 2                    panov 3                  panov 1

        Прапоршчик                             Капитан Олимпий Панов                   Майор Олимпий Панов
      Олимпий Панов                                       1885 г                                      (1852-1887 г)

 

• 1879 г. - подпоручик;

• 24. 12. 1881 г. - поручик;

• 12. 1884 г. - капитан;

• 25. 02. 1886 г. - майор.

Награди:

▪ Орден „За храброст” 2-ра степен;

▪ Кавалер на руския „Георгиевски кръст” 4-та степен.

Други данни за майор Олимпий Панов:

• Сътрудник във в-к „Български глас”, в-к „Свобода”, в-к „Стара планина” и в-к „Независимост”;

• 1872-1874 г - член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ;

• 07.12.1885 г - пълномощник на българската войска при подписването на примирието;

• 1886-1887 г - изгонен от България. Живее в Румъния. Участник в бунтовете.

Кончина:

Осъден на смърт и едва на 35 годишна възраст разстрелян край гр. Русе на 22.02.1887 г., заради опита му да се включи в Русенския бунт от 1887 г.

Епизоди, свързани с дейността на Олимпий Панов:

▪ като доброволец и прапоршчик:  

След започване на Руско-турската война през 1877 г, Олимпий Панов се записва в 1-ва рота на Българското опълчение и в състава й участва в боевете при Стара Загора и Шейново. За проявена храброст в боевете при Стара Загора и в Шипченската епопея. му е присвоено звание „прапоршчик“. А смелостта и съобразителността му в боевете за прохода, са оценени по достойнство и той е награден от началника на Българското опълчение /генерал-майор Николай Столетов/ с руски Георгиевски кръст за храброст.В края на войната участва в прочистването на Тозлука от турски банди.

След Освобождението е назначен в 57-ми Модлински полк в Одеса. От юли 1878 г. се завръща в България и постъпва в Българската Земска войска.

▪ като подпоручик, поручик и капитан:

От 1880 г. до 1883 г, следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. Завръщайки се в България, той е назначен за командир на 2-ра полубатарея, а малко по-късно е старши офицер на 12-та батарея, дислоцирана в гр. Шумен. Много добрата му подготовка като артилерист не остава незабелязана и още в края на 1884 г вече е командир на 5-та батарея от 1-ви артилерийски полк.

През 1885 г се обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия, станало причина за изтегляне на руските офицери от българската земска войска. Същата година капитан Олимпий Панов е назначен за Началник на артилерията. Така той става първия Началник на артилерията на българската армия.

▪ като Началник на артилерията на Българската земска войска:

В последвалата Сръбско-българска война, която е първата война за обединяване на българските земи, капитан Олимпий Панов участва още от първия ден. Показателни за неговата съобразителност и решителност са действията му през третия ден на сражението при Сливница. Тогава сръбската Дринска дивизия нанася контраудар по височините Три уши и Мека црев. Командването на нашия Западен корпус се колебае с решението си за противодействие на сръбския удар. Моментът е критичен, защото завземането на тези стратегически височини означава загуба на постигнатия до тогава успех. Капитан Панов, много разбирайки добре създалата се ситуация, вдига в атака „на нож“ малобройните защитници на сливнишката позиция. Сърбите не издържат на тяхния устрем и са отхвърлени. Този епизод се предшества от заседание на Военния съвет, проведен в една сливнишка кръчма. На него княз Батенберг предлага да се отстъпи и да се изгради отбранителна позиция около Ихтиман, което означава предаване на София. Капитан Олимпий Панов е човекът, който категорично възразява на княжеското безумие и блестящо обосновава предложението си да се посрещнат сърбите на сливнишката позиция. Подкрепен от ротмистър Атанас Бендерев и колегите си, също капитани, той налага схващането за отбрана на Сливница, с последващо преминаване в контранастъпление и разгром на сръбската армия. Князът, който до тогава нарича капитан Панов, „Мой генерале“, напуска фронта и заминава за София. Така, на практика командването на войските на Сливнишката позиция се поема от капитан Панов! След 10 дни упорити боеве младата българска войска, командвана основно от капитани, разгромява сръбските части, командвани от генерали, овладява Пирот и изправя Сърбия пред разгром. Същият е избегнат само поради ултимативната намеса на Австро-Унгария. Затова никак не е чудно, че месец по-късно, капитанът-артилерист Олимпий Панов има честта да подпише пакта за примирие с нахлулия в пределите на Отечеството агрессор. Това става при наличие на княз, министър-председател, външен министър и министър на войната и е красноречив факт за авторитета на Началника на артилерията - пълководеца капитан Панов.

последни две динамични години на майор Панов /1886 ÷ 1887 г./:

След войната, през април 1886 г, вече като майор, Олимпий Панов е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада. След последвалия преврат за детрониране на княз Александър Батенберг през август с. г., той е военен министър във Временното правителство на Петко Каравелов. След неуспеха на преврата е арестуван от правителството на Радославов и интерниран в Ловеч, а през януари 1887 г е екстерниран в Румъния. Там взема активно участие в подготовката на въстание срещу режима на Стамболов в Русе и Силистра от офицерите-русофили. На 19 февруари с. г. преминава р. Дунав за участие в него, но е заловен. Въпреки че не успява да се включи във въстанието, той е осъден на смърт чрез разстрел. На съда се държи мъжествено, наричайки себе си патриот на България, а не предател. Преди разстрела заявява: „Обичам България. Аз се борех за нея, дойдох да умра за нея. Ако остана жив, аз пак ще се боря!”. Тези думи може да изрече в такъв съдбовен момент само истински патриот – достоен син на Отечеството си! Рано сутринта на 22-ри февруари 1887 г. в нивите край Русе до брега на р. Дунав проехтява залпът, който прекъсва опълченската песен на осъдените герои “Българийо, Българийо". Така, заедно с Олимпий Панов, геройски загиват още шест български офицери. Разстрелян е и Тома Кърджиев - блестящият разузнавач от щаба на 13-ти корпус на генерал Дондуков-Корсаков. Негова е следната оценка: „Плачете не за мен, скърбете за Олимпий, защото България ще роди такъв син може би едва след сто години”.

възпоменания:

Всяка година на 22 февруари пред паметника на Олимпий Панов в с. Тараклия /Тераклий/ се провежда възпоменание, по случай поредната годишнина от разстрела на този, когото Левски наричаше „Братленце Панов”, а Каравелов - „Гълъб Панов”. Помни се и категоричното Ботево възклицание: „Олимпий е отличен момък”. На тази дата потомците и земляците на Олимпий посещават Русе и полагат цветя на гроба му.

Членовете и симпатизантите на ААРЗ „Ол. Панов“, както и всички признателни наши сънародници, на този ден също прекланят глава и отдават почит към делото на патрона на нашето сдружение - артилеристът и родолюбец майор Олимпий Панов, разстрелян едва на 35 години.

Вечна памет и неувяхваща слава на майор Олимпий Панов и всички патриоти, отдали живота си за нашето отечество!

Сдружение ААРЗ "Олимпий Панов" С., 2018 г.