Новата ядрена политика на САЩ

Новата ядрена политика на САЩ

о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

 

На 27 януари 2017 г. президентът на САЩ подписва меморандум до министъра на отбраната за подготвка на проект за нова ядрена политика, а в началото на февруари т.г. Министерството на отбраната публикува създадения съгласно меморандума „Обзор на ядрената политика” (Nuclear Posture Review-NPR). Действащата от 2010 г. ядрена политика, утвърдена от експрезидента Барак Обама, имаше за цел намаляване на стратегическия ядрен арсенал, ограничаване на случаите, при които той може да бъде използван и, следователно, намаляване на ядрения риск за САЩ. Именно тази постановка бе една от причините за сключване на Договора за намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения между САЩ и Русия през 2010 г. в Прага. Предвижданото от договора намаляване на ядрените боеприпаси до 1550 и на развърнатите стратегически носители за тях до 700 броя се изпълнява и от двете страни.

Пентагонът иска нови ядрени оръжия Снимка: АП, архив

Новата ядрена политика на САЩ предвижда три съществени промени: първо, премахва ограниченията, заложени в ядрената политика на експрезидента Барак Обама от 2010 г., второ, планира мащабно модернизиране и разработване на нови стратегически и тактически ядрени боеприпаси, модернизиране на съществуващите и разработване на нови носители на ядрено оръжие и, трето, допуска гъвкаво използване на комплекс средства за ядрено нападение. 

Основната причина за това, според NPR-2018, е

необходимостта от сдържане на Русия и Китай.

В нея се посочва, че САЩ не желаят да определят нито Русия, нито Китай като свои противници и се стараят да поддържат с тях стабилни отношения. Само че, според набелязаните мерки, тези отношения ще се изграждат от позиция на новите ядрени възможности. 

Една от тях е тактическото ядрено оръжие (ТЯО), което не е предмет на Договора от 2010 г. ТЯО е предназначено за поразяване на крупни цели на фронта или в близкия тил. Тактическите ядрени боеприпаси са маломощни, основно от няколко до десетки килотона тротилов еквивалент, и се използват от авиобомби, бойни глави на ракети с различно базиране, артилерийски снаряди, торпеда и други носители. 

Сдържането на Русия и Китай има за цел предотвратяване на нападение срещу САЩ или тяхните съюзници с използване на ТЯО или със стратегическо неядрено оръжие. В случая САЩ обосновават бъдещите си действия с измислена опасност от Русия, която не се поражда от приетата в 2015 г. Стратегия за национална сигурност на страната. В т. 35 от нея се посочва, че отбраната й се определя от Военната доктрина, утвърдена през 2014 г. В т. 27 от доктрината е записано, че „...Руската федерация си оставя правото да използва ядрено оръжие... когато е застрашено самото съществуване на държавата”. Използването на ядрено оръъжие, в случая тактическо, може да стане само при отразяване на агресия. Най-вероятните й варианти са два: при нанасяне на едновременен конвенционален удар с няколко хиляди крилати ракети или при внезапно нахлуване на мощни въоръжени сили в страната. При първия вариант използването на ТЯО вероятно ще стане по територията на противника, а при втория е възможно и по собствена територия с цел предотвратяване по-нататъшното настъпление на агресора. 

Трябва ясно да се посочи, че Русия първа допусна, при наличие на посоченото по-горе условие, възможността за евентуално използване на тактическо ядрено оръжие от тактически носители, разположени само на собствената й територия. Причина за това е съотношението между конвенционалните арсенали на Русия и НАТО, които за различните класове въоръжение са от 1:1.2 до 1:8 в полза на Алианса. 

С NPR-2018 САЩ допускат същото, но с две особености : първо, гъвкаво използване на ТЯО от комплекс тактически и стратегически носители и, второ, разполагането на ТЯО и на носителите е на  територията на САЩ, в световния океан и на територията на други страни. Именно в носителите и разполагането е фрапиращата разлика в подхода на Русия и САЩ и е доказателство за глобалните намерения на САЩ в това отношение. Разглеждането на разработваните конвенционални ударни средства съгласно концепцията „Бърз глобален удар” (PGS-Prompt Global Strike) и комплекса тактически и стратегически носители на ТЯО като части от една система очертава мащаба на конвенционално-ядрения замисъл на САЩ за

глобално присъствие в най-важните части на планетата

и за оказване на силно въздействие върху обозначените вече противници на страната. Благородната цел, според NPR-2018, е  принуждаване на противниците да осъзнаят последствията от използването на ядрено оръжие. Целта е очевидно лицемерна, защото противниците на САЩ много отдавна и много добре знаят какви ще са последиците дори и от един ядрен взрив, нанесен по територията на която и да е страна. Знаят го и в САЩ, но въпреки това те ще увеличат ракетно-ядрения тактически потенционал, ще създадат и поддържат широк диапазон от ядрени сили и средства, позволяващи гъвкаво използване в зависимост от конкретната обстановка.

Най-вероятното гъвкаво използване на ТЯО е на Европейския театър на бойните действия. Ако, при мощен удар с конвенционално оръжие, Русия е принудена да се защити с ТЯО, то САЩ/НАТО ще отговорят със същото.

Следователно Европа ще се превърне в заложник на САЩ

и ще стане територия за водене на ограничена ядрена война. Ако посоченото възможно развитие на обстановката на Европейския ТВД днес е малко вероятно, то новата ядрена политика вече създава необходимите предпоставки за възникване на нов кръг от надпреварата в ядреното въоръжаване. Това е видно от  планираните действия за създаване на комплекс от ядрени боеприпаси и носители за тях, осигурящи гъвкаво прилагане на новата ядрена политика. 

В новия Бюджет 2019 САЩ предвиждат над 20 млрд. долара за модернизиране както на тактическия, така и на стратегическия ядрен арсенал. Предвижда се коренна модернизация на съществуващия ракетно-ядрен арсенал, а именно : 

- разработване на нов подводен ракетоносец „Columbia” за замяна на използвания „Ohio”, 

- създаване на нова МБР по програма GBSD-Ground-Based Strategic Deterrent, с която към 2029 г. ще се заменят днешните „Minuteman III”. Новата МБР ще се комплектува с модернизирана термоядрена бойна глава W78 /мощност 335 кт/  ,

- модернизиране на термоядрени бойни глави W76 /100 кт/ и W88 /475 кт/ за балистична ракета с морско базиране „Trident II”, което трябва да завърши към 2024 г.,

- приемане на въоръжение на нов стратегически бомбардировач B-21 „Raider” и модернизация на съществуващите B-52H „Stratofortress” и B-2A „Spirit” с цел към 2025 г. да използват новата крилата ракета, създавана по програма LRSO-Long-Range Stand-Off. За нея се разработва бойна глава с променлива мощност W80-4 /5-150 кт/, 

- ще продължи използване на термоядрена авиобомба с променлива мощност  W83 /0.5 кт-1.2 Мт/ от стратегическите и тактически бомбардировачи,

- модернизиране на свободнопадаща авиобомба В61, която до сега се счита за единствения тактически ядрен боприпас на САЩ. Като такъв обаче може да се използва и крилата ракета „въздух-земя” AGM-86B с термоядрена бойна глава W80-1 с променлива мощност /5-150 кт/.

От В61 са създадени 11 варианта, а последният, 12-ти, е в процес на изпитания - по същество той е превърнат в управляема ракета за бойно използване извън зоната на ПВО, което го прави изключително ефективен на Европейския ТВД. На въоръжение се очаква към 2020 г., след което ВВС ще разполагат с проникващата В61-11 /10 или 340 кт/ и управляемата с променлива мощност  В61-12 /0,3-1,5-10-50 кт/. Около 35 % от тактическия си ядрен арсенал /до 180 бр./ САЩ съхраняват в 5 европейски страни-Германия, Италия, Холандия, Белгия и Турция. 

На практика за САЩ/НАТО „европейските” тактически боеприпаси имат не само тактическо, но и стратегическо значение, тъй като с тях

могат да се поразяват важни обекти от европейската част на Русия.

Това е една от причините NPR-2018 да предвижда модернизиране на всички самолети-носители на САЩ и НАТО (F-35, F-16 и „Tornado”), така че да могат да използват новата В61-12. 

Планира се комплектуване на стратегическата „Trident II” с маломощна ядрена бойна глава (снемане на термоядрената степен на част от ядрени бойни глави W76/W88) за използването им като тактическо средство от новия ракетоносец „Columbia”. Опасността, произтичаща от тази идея, се състои в това, че изстрелване към противника дори на една ракета „Trident II”, чието снарядяване е невъзможно да бъде установено, със сигурност ще предизвика масиран ответен ракетно-ядрен удар. Освен това допуска се аналогично преобразуване на част от ядрени бойни глави W78 като тактически боеприпас, използван от самолетите на ВМС, базирани на самолетоносачи.

Може само да се предполага каква би била реакцията на Русия, Китай, Индия, Пакистан, КНДР на новата ядрена политика на САЩ, но сигурно е, че  отговор ще има. Това означава започване на нова, още по-опасна надпревара в ядреното въоръжаване. При това не само в разработване на маломощни тактически ядрени боеприпаси. Има и още един аспект -

създаване на нов вариант ядрено оръжие от трето поколение

(първият са неутронните ядрени боеприпаси), характеризиращо се със силно намалено радиоактивно заразяване, но притежаващо всички останали поразяващи фактори на ядрения взрив. Такива изследвания, които очертават важно направление в ядрената надпревара, се извършват в САЩ, Русия, Китай и в други страни. Въпреки, че създаването на „чист” ядрен боеприпас все още е свързано с преодоляване на значителни технологични проблеми, той рано или късно ще бъде факт и тогава ядрената война ще стане напълно възможна. В този аспект стремежът към създаване на нови маломощни ядрени боеприпаси може би е само един етап от подготовката за водене на световна ядрена война.