ИСТОРИЯ, РАЗВИТИЕ И ПОГРОМ НА БЪЛГАРСКАТА АРТИЛЕРИЯ И РАКЕТНИ ВОЙСКИ

ИСТОРИЯ, РАЗВИТИЕ И ПОГРОМ НА БЪЛГАРСКАТА АРТИЛЕРИЯ И РАКЕТНИ ВОЙСКИ

полк. /з/ инж. Димитър Сретенов Димитров

Уважаеми  господа генерали  и  офицери  от кадъра,  запаса  и  резерва,

Уважаеми  дами  и  господа,

        Така се получава, че артилерията на България започва своето развитие преди създаването на третата българска държава. С легендарните черешови топчета през априлското въстание българина показва своя величав стремеж към освобождение от поробителя. Тази българска артилерия има слаб поразяващ ефект, но твърде силно морално въздействие. Тя предизвиква страх у башибозука, а в някои моменти разколебава и редовната турска войска. Но най-голямо е въздействието върху духа и самочувствието на самите въстаници.Черешовите топове може да се считат за първата българска артилерия, макар и първобитна и неефикасна, но блестящ израз на българския боен дух, на неговата бойна инициатива и любов към своето оръжие. С гордост можем да заявим, че няма в света друга артилерия с такава славна и героична традиция, както българската черешова артилерия.

         След освобождението Българската  армия  през  своята  135  годишна  история  винаги  е  била  носител  на  вдъхновение  и  слава  за  всички  поколения  българи  и  гордост  за  държавата  ни  България. Днес  трябва  с  достойнство  да  отдадем нашата  почит  и  уважение  на    българската  армия ,  на  нейното  развитие  и  бойна  слава  през  годините , а също и на артилерията  а,  след  60-те  години  на  20 –ти  век  и  Ракетните  войски като основен род  от  войските.

         Бойното  си  кръщение  младата  българска  артилерия получава  през  Сръбско-българската  война през  1885 г. По  това  време  министър  на  войната  е  бил  капитана  с  висше  артилерийско  образование  - Константин  Никифоров  - (в  правителството  на  Петко  Каравелов)  а  началник  на  артилерията – първия  български  офицер  на  тази  длъжност – капитан  Олимпий  Панов  и  двамата  завършили  с  отличие  Михайловската  артилерийска  академия  в  Санкт  Петербург. При Сливница, височината „Три уши” и Пирот.

         Преминавайки през структурни, организационни, щатни и промени във материалната част и въоръжението от 1878 год. до началото на Балканската война артилерията, опирайки се на таланта и уменията на артилерийските командири като Владимир Вазов, Тантилов и много други достига до убедително развитие.

         Апогей  в  бойното  използване  на  артилерията  е  Балканската  освободителна  война.Войната  се води  в  името  на  възстановяването  на  Санстефанска  България.  Артилерийските  полкове  от  два  през  1885 г.  са  увеличени  на  девет , колкото  са  пехотните  дивизии  на  БА.  През  1904 г.  са  приети  на  въоръжение  7,5  см. скорострелни  оръдия ,,Шнайдер”  и  7,5 см. планински  оръдия ,,Круп”. Закупени  са  36  броя  скорострелни  гаубици. Щатната  артилерия  във  всяка  пехотна дивизия  наброява  72 оръдия, а    гаубични  артилерийски  отделения  към  армиите  имат по  24 гаубици. По  същото  време  за  артилерийското  разузнаване  се  въвеждат  65 см. артилерийски  стереотръби  и  100см.  далекомери  на  фирмата,,Гьорц”.

         Боевете при Одрин, Дойран, Люле-Бургас, Чаталджанската укрепена позиция, Булаир, Галиполи и на много други места са записани със златни букви в историята на българската артилерия.

         Едва  приключило  освобождението  на  Македония, битката  при  Булаир  и  превземането  на  Одрин  е  подписан  Лондонския  договор  за  мир  с  Турция, и  България  в следствие на вероломството на своите съюзници се  въвлича във  война  с  бившите  си  съюзници.И този път политиците ни проявяват мегаломания и недалновидност. И пак Македония  се  явява  ябълката  на  раздора.

           Започва   Междусъюзническа  война  юни-юли 1913 г.. Без да е загубила битка, България е победена в  резултат  на  което  окончателно  губи  надеждата  си  за  постигане  на  националния  идеал  за  обединение.

                 Избухналият на 1 август 1914г. световен конфликт – Първата световна война поражда нови надежди за решаването на българския национален идеал. След решението за включване на България на страната на Централния съюз войската ни мобилизира в началото близо 650000 души, а към края на войната – 1918г. цифрата достига 950 000. Българският войник отново показва чудеса от храброст и в настъпателните и в отбранителните операции. Въпреки трудната местност и лошите и разкаляни пътища нашата артилерия постига бляскави победи срещу сърби, французи, англичани, румънци и руси. Славна страница във военната ни история е овладяването на Тутраканската крепост през 1916г. Основна заслуга за нея отново има българската артилерия.Командирът на четвърта дивизия ген. Киселов преценявайки, че време и войски за дълга обсада по примера на Одрин няма, решава да щурмува на 5 септември 1916г. В 6,30 часа сутринта българските батареи откриват унищожителен огън по фортовете на Тутракан. Ефектът от добре насочения огън е зашеметяващ. Под тежките фугасни снаряди фортовете един след друг се сриват, погребвайки защитниците си. В 8,00 часа започва атаката на пехотата. До 11,00 часа трите форта в направлението на главния удар – 5, 6 и 7 са в български ръце. В 13,30 часа пада и форт 8. Това, което става в следващите часове, е наистина неочаквано. Румънските части от останалите фортове хукват да бягат към втората отбранителна линия. След унизително бягство на румънците, под унищожителния огън на българската артилерия е изкована една от най – внушителните победи на българската армия. Пленени са 28 000 войници и 400 офицери. Така за 36 часа българската армия спечели една от най-големите си победи, унищожавайки 40 000-на румънска армия. Артилерията записа нова славна страница в своята героична летопис, съизмерима с победата при Одрин 1913г.

         Своеобразен връх на българския военен гений е славната Дойранска епопея. След успешната настъпателна операция на Първа българска армия само за три месеца, от 1 октомври до края на декември 1915г. българският войник успява да върне в пределите на родината исконните земи на Санстефанска България. От края на декември 1915г. до средата на август 1916г. на фронта в Македония цари затишие, което е използвано от нашите командири за изграждането на съвършени фортификационни укрепления.На 3 март 1917г. Дойранският участък от фронта е зает от Девета плевенска дивизия, в състав 34 500 души, командвана от ген. Владимир Вазов.Той хвърля големи сили за доизграждане на Дойранската отбранителна линия, като изгражда пет паралелни позиции с дълбоки укрития за личния състав, складове за продоволствие и боеприпаси, полеви болници, пътища, чешми и др. Вазов успява да получи над 200 оръдия (толкова имат и англичаните но с несравнимо по-голямо количество снаряди), 440 минохвъргачки и над 500 тежки картечници. Английският щурм започва на 21 април с мощен артилерийски обстрел по предната българска позиция. Огънят продължава до полунощ на 24 април. По нашата позиция са изстреляни 150 000 снаряда. Българските загуби са само трима ранени. В 0,30 часа започва пехотната атака на англичаните. Хиляди български войници излизат от укритията и откриват пушечен и картечен огън срещу настъпващите вериги. Огън отрива и българската артилерия, пестяща дотогава снарядите. Загубите сред атакуващите са чудовищни. Към 3,00 часа английските войски свирят отбой. На бойното поле остават 8 000 английски трупа. Отчаяното английско командване повтаря щурма на 8 май като в атаката се включва още една дивизия – три английски срещу една българска. Този път българската артилерия изненадва англичаните, свикнали тя да стреля само при атаката на противника. Неочаквано по данни от авиацията тя открива огън по изходните райони за настъпление на противника. Въпреки всичко към 21,00 часа англичаните атакуват. Шест атаки до 6,00 сутринта на 9 май отбиват защитниците на Дойранската предна позиция. Трите английски дивизии загубват през тази нощ от 75 до 90% от състава си. Завършва бляскаво с победа на българите и втория щурм. В началото на септември 1918г. съглашенското командване подготвя последна решителна операция на македонския фронт. Срещу 28 неприятелски дивизии, осем френски, четири английски, една италианска, шест сръбски и девет гръцки българите имаха своите 12 дивизии с 1231 оръдия и 2813 картечници. Само на Дойран срещу 34 500 български мъже от Девета плевенска дивизия бяха застанали четири английски и две гръцки. Фронтът, отбраняван от нашата дивизия е 14 км.Артилерийската подготовка англичаните започват на 17 септември. Тук англичаните за първи път използват газови снаряди. Нашите войници обаче са обучени и успешно използват газови маски (противогази). До сутринта на 18 септември англичани и гърци изстрелват 350 000 снаряда. Добре укритите български войници дават само 9 убити и 40 ранени. В 5,00часа на 18 май англичани и гърци тръгват в атака. Вървят в гъсти вериги, разчитайки на мощната артилерийска подготовка. Достигайки на 50 метра от нашите позиции 30 000 български войници откриват залпов огън с всички огневи средства. Пред българските окопи се образуват канари от противникови трупове. Ужасени англичаните отстъпват по направление на долините. Там по заповед на ген. Вазов българската артилерия предварително е подготвила съсредоточен огън, който предизвиква огромни загуби за противника. Въпреки понесените големи загуби в 2,00 часа английската артилерия отново открива мощен огън, предимно с газови снаряди. На разсъмване англичаните отново тръгват в атака. Командващият ген Милн събира и изпраща в строя и последните си резерви. Битката продължава три часа. Чувствайки решителността на битката българските артилеристи вече не пестят снарядите. Близо двестате български оръдия с изключителна точност поразяват противниковите батареи и пунктовете за съсредоточаване. Тук нашата артилерия използва за първи път и газови снаряди. Особено унищожителен е преградния (заградителния) огън, който се изпълнява пред фронта на настъпващите войски на противника от първа линия и пред подхождащите втори ешелони и резерви. Загубите за противника са огромни. По английски данни в битката от 16 до 19 септември са загинали около 40 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на Девета плевенска дивизия са 494 убити и 1208 ранени. Такава бляскава победа е рядкост в световната военна история. Отбраната на Дойран и днес се изучава във всички военни академии по света.След Първата световна война, която въпреки победоносните битки на нашата армия завършва злощастно за България, армията в това число и артилерията преживяват тежък период. След подписването на унизителния Ньойски договор от 1919г.България  има  право  да  притежава  само  60  артилерийски  системи.

       Този унизителен  период  за  България  е  преживян  едва  през  1939 г.

         В  боевете  и  операциите  на  Втората  световна  война  българската  артилерия  в  т.ч.  и  артилерията  от  Софийския  гарнизон  записа  светли  страници  от  своята  история. Артилерията  се  утвърди  като  основна  ударна  сила  на  Сухопътните  войски.  Усвоен  и  утвърден  е  принципът  за  съсредоточаване  усилията  на  артилерията  на  участъка  на  пробива,  основно  чрез  привличане  артилерията  на  вторите  ешалони. Потвърди  се  необходимостта  планирането  на  разузнаването, огъня  и  маньовъра  на  артилерията  при  пробив  да  се  осъществява   централизирано  в  щаба  на  обединението.  Като най- важна  съставна  част  на  огневата  система  при  отбрана  се  утвърждава  огънят  на  противотанковите  средства. Наложи  се  основния  принцип  за  успешното  бойно  използване  на  артилерията  в  най-тясно  взаимодействие  с  пехотата, танковете  и  авиацията.

       През  периода  1948-1955 г. на  въоръжение  в  артилерията  навлизат  85-мм. оръдие Д-44, 100-мм.  оръдие БС-3, 122-мм. гаубица М-30, 152 мм. гаубица-оръдие МЛ-20, реактивните  системи  за  залпов  огън БМ-13 и БМ-14  и самоходната артилерийска  установка  САУ- 100. 

През  периода 1961-1969 г.  под  влиянието  на  коалиционната  доктрина  и  масовото  навлизане  във  войските  на  ядреното  оръжие  като  основно  средство  за  разгром  на  противника  е  подценена  ролята  на  артилерията,в  резултат  на  което  има  известен  спад  в  нейното  развитие. В  края  на  50-те  години на  20-тия  век  Съветския  съюз  отправя  предложение  към  страните  във  Варшавския  договор   да  се  въоръжат  с  ракетни  комплекси.Държавното и  военното  ръководство  в  България  обсъждат  и  решават  да  закупят  предлаганите  ракетни  комплекси. Така  започва  да  се  създават  Ракетните  войски – гордостта  на  БА. От  началото  на  1961 г. до 1964 год. се създават 4 ракетни бригади – в Смоков, Марино поле, Кабиле и Телиш, а до  1980 г.  се  формират  и  отделните  ракетни  дивизиони  на  мотострелковите  дивизии/10/  и  танковите  бригади/3/ на  СВ – общо-13  ракетни  дивизиона. Голямо развитие претърпяха и артилерийските съединения и части.

През  този  период  Ракетните  войски и  артилерията :

  • на Армейско  подчинение- рбр/на въоръжение  с  ракетен  комплекс 8К-14/, апртб, артилерийска  бригада/ 2 дивизиона 130-мм оръдие М-46, 2 дивизиона 152 мм гаубица МЛ-20 и 1 дивизион РСЗО БМ-21”Град”/ и противотанков  полк .
  • на  дивизионно  подчинение – артилерийски полк ,  ордн/на въоръжение  с  ракетен  комплекс 9К-52”Луна-М”, а 2ордн – 9К-79”Точка”
  • на  бригадно  подчинение –  122 мм. самоходен  артилерийски  дивизион и ордн/с РК 9К-52 и 9К-79 .    Батальонната  артилерия  включва 120 мм. самоходни  минохвъргачки ,,Тунджа”  и  противотанков  взвод  -  СПГ-9/или,,Фагот”/. През  80-те  години 46 рбр бе  превъоръжена  с  РК -8К-14 
  • 76 фронтова  рбр  - в  Телиш – с РК - 8К-714 ,,Ока”/SS-23/. 

                 През 1984г. беше създадена първата в българската история артилерийска дивизия в състав от четири артилерийски бригади – оръдейна, гаубична, тежка гаубична и реактивна с по 72 артилерийски системи във всяка. Тя бе създадена и функционираше във Висшето военно артилерийско училище в Шумен.Скоро след нейното създаване тя бе разформирована след подписване на Парижките договорености за ограничаване на въоръженията.

             През  1989 г. на въоръжение  в  артилерията  на  БА  е  приета първата  автоматизирана  система /АСУАД/,,Искра”  за  управление  огъня  на 122 мм. самоходен  артилерийския  дивизион  разработена  от  ВНВАУ в  гр. Шумен  и  е  внедрена  в  12 мотострелкови  полк в  Елхово.  А  от  1996 г. на  въоръжение  в  БА  е  приета и  внедрена  в  артилерията  на  9-та  танкова  бригада в  Горна  Баня  и автоматизираната  система  АСУОА ,,Вулкан”. След  внедрявянето в  БА  на  полевата  интегрирана комуникационно-информационна  система/ПИКИС/ през  2001- 2002 г.във  фирмата ,,Кинтекс”  е  разработена  автоматизираната  система АСУОА- ,,Вулкан-С- ПИКИС и  през  2003 г.  е  внедрена  в  артилерията  на  61-ва Стрямска и 5-та Шипченска   механизирани  бригади. Системата  е  предназначена  за  повишаване на  оперативността,надеждността  и  качеството  на  управление  на  артилерийските  подразделения  въоръжени  с  различни  калибри  артилерийски  системи.

           От  края  на  80-те  години  започва  трудния  период  за БА  в  т.ч.  и   нейните РВ и А. През  1988 г. се  разформироват  135 пртб – Телиш  и 130 апртб  Ямбол и се формира  технически  дивизион към  66рбр.    От  1988 г.  отделните  ракетни  дивизиони  на  мсд  и  тбр на  СВ  без  2-ри,5-ти  и  9-ти ордн започват  да  фунционират  като  бази  за  съхранение   без  личен  състав, а  от  01.09. 1995 г./без  2-ри,5-ти  и 9-ти ордн/  се  разформироват. През  м. септември 1990 г.  се  разформирова и  128 апртб - Самоков През  1998 г.  се  разформирова -5-ти  ордн а  от  2001 г.  и  9-ти/101/ ордн. Остава  да  съществува само  2-ри/301/ ордн.

           На  25 юни  1997 г. българското  правителство  получава ,,нон-пейпър”  от САЩ с  искане  да  се  унищожат  ракетните ни  комплекси  с  оперативно – тактическо  назначение – 9К72/Р-300/ и 8К714/Р-400/. В  резултат  на  това  и  засиления  външен  политически  натиск    през м. септември 1990 г. се  разформирова 56 рбр Карлово  а  през  м. август  и  46 рбр Самоков. На  31 май 2002 г. от  САЩ  се  връчва  на  правителството  на РБългария  ,,Меморандум  за  разбирателство  между  двете  страни  за  подпомагане  при  унищожаването  и  демилитаризирането  на  ракетните  системи  и  свързаното  с  тях  оборудване, материали  и  компоненти.  С  други  думи  това  беше условието  за  да  бъдем  приети  в  НАТО. От м. октомври  2002 г. до м. май 2003 г.  се    разформироват 76рбр  Телиш и  66 рбр Ямбол.  От м. август до 19 септември  2002 г. в  завод  ,,Ивайло” В. Търново са  унищожени/нарязани/ ракетоносителите  на  оперативно-тактическите  ракетни  комплекси.  На  26 септември 2002 г.  на  полигона ,,Змеево”  пред  погледа  на  американския  посланик  Пардю  е  взривена  и  последната  бойна  глава  на  ракетите  SS-23. Така  този  славен  род  войска, гордостта  на  БА, поддържал  паритета  на  Балканския  полуостров  е  вече  история. На 01 януари 2008 г.  се  премахва  задължителната  военна  служба, като  следствие  на  приемането  ни  през м.  март 2004 г.  в  НАТО. След  90-те  години  в  резултат  на   реформи,  БА  непрекъснато  се  редуцираше/намаляваше/ в  т.ч.  и  артилерията  която  днес  е  десетократно  намалена  и  сведена  до  един  артилерийски  полк , два   артилерийски  дивизиона  и  минохвъргачни  батареи  в  механизираните  батальони

           Уважаеми  господа генерали  и  офицери,

           Нашето  поколение,   от  запаса  и  резерва  а  надявам  се  и  Вие в  залата  много  трудно  възприемат  този  упадък  и  разруха  във  всички  направления  на  стопанския  живот в т.ч. и  във  въоръжените  сили  на  България. Остава  ни  оптимизмът  в  едно  бъдеще  на  национален  подем  и  икономическо развитие,  да  се  създадат  условия    с  упорит  труд  и  талантливи  държавници  България   да  възроди  своята  достойна,  силна  и  модерна  армия.

           Затова,  трябва  поддържаме  нашия  стремеж  и  всеотдайност  да  разказваме  и  предаваме на  поколенията  след  нас  за  бойната  слава, победите  и  успехите  на  Българската  армия.  За  да  се  помни и  не  се  забравя.

Благодаря Ви за вниманието!