Балистичните ракети на Иран

За осъществяване на ракетната програма Иран концентрира значителен материален и научно-технически ресурс още от средата на 80-те години. Целта е към 2015 г. ракетният потенциал на страната да бъде най-мощен в района, което е основната причина Иран категорично да не признава режима за неразпространяване на ракетните технологии. Изостаналостта на технологичната база обаче не позволява създаване на съвременни образци ракетно въоръжение и затова, особено през последните 2-3 десетилетия, той усилено търси научно-техническо сътрудничество с КНДР и Китай. Именно с тяхна помощ Иран успя да изгради сравнително добър научно-промишлен потенциал в областта на ракетостроенето.
Направленията за развитие на ракетното въоръжение като цяло се определят от Комисията по научно-технически изследвания към президента на страната. Приетите за реализиция програми се контролират от Корпуса на стражите на ислямската революция, а един от най-важните им непосредствени изпълнители е Организацията за аерокосмическа промишленност, прераснала в Корпорация през 2003 г. В състава й са звена за създаване на всички класове ракети и земно оборудване, необходими на трите вида въоръжени сили, за измервателна и телеметрична апаратура, за радиолокация, за космически апарати и ракети-носители за тях.  

В началото на XXI век Иран вече разполага с добре оборудвани над 40 научни звена и производствени предприятия, от които 10 научно-производствени, 2 изпитателни полигона, 6 крупни и повече от 25 средни предприятия, обединени в научно-производствени групи.
По-важни от тях са :
- “Шахид Хеммат“, производство на тактически и оперативно-тактически балистични ракети,
- “Шахид Багери“, разработване и производство на всички бойни машини за РСЗО и ремонт на зенитно-ракетни комплекси,
- “Шахид Бабаи “-закупуване и разработване на технологии за ПВО,
- “Шахид Шахабади“,  производство на противотанкови ракетни комплекси,
- Институт за разработване на телеметрични системи за контрол полетите на балистични ракети по време на изпитания.

Неуправляеми тактически ракети

Първите проекти за неуправляеми тактически ракети, използвани за създаване на реактивни системи за залпов огън, са разработени с научно-техническа помощ от КНДР и Китай. Създадените реактивни системи за залпов огън всъщност са копия на китайски и руски образци. Например, 107 мм “Хасеб“ е модификация на китайската РСЗО “Тип-63”, 122 мм “Араш-1”, “Нур” и “Хадид” са аналози на световно известната БМ-21 “Град”, като ракетата на “Араш-2” е олекотена и се изстрелва от преносима еднотръбна установка.
Бойната ефективност на посочените образци значително отстъпва на 230 мм неуправляема ракета “Охаб” /oghab-орел/, създадена с активна китайска помощ и представляваща модернизиран вариант на китайската 273 мм “Тип 83”. Това се отнася и за 240 мм “Фаджр-3”/fajr-зора”/ с далекобойност 43 км, в която има елементи от севернокорейската M1985, и за 333 мм “Фаджр-5” /далекобойност 75 км/, разработена на базата на доставената през 90-те години от Китай 302 мм  WS-1. Ракетата е неуправляема, с твърдо гориво и осколъчно-фугасна, касетъчна или запалителна бойна глава.
През последните години “Фаджр-5” е модернизирана и се комплектува с автоматизирана система за управление на стрелбата, с която се извършва разчет на данните, насочване и изстрелване на ракетите от дистанционен пулт или от кабината на бойната машина, разработена впрочем на шаси “Мерцедес-Бенц“. Автоматизираната система за управление може да извършва обмен на данни с командно-щабните машини на няколко реактивни батареи, намиращи се на разстояние до 20 км. Освен това възможна е и съвместна работа с брегова РЛС, с която РСЗО “Фаджр-5” може да се използва като противокорабно или противодесантно средство.
За възможностите на иранската промишленост може да се съди и по модернизацията на 122 мм ракета от РСЗО “Нур”- в 2004 г. е демонстрирана нейна активна радиолокационна глава за самонасочване, включваща се на крайния участък от траекторията и позволяваща поразяване на малоразмерни цели. Тя е съвместна разработка на иранската  IAID /“Iran’s Aerospace Industries Organization“/ и китайската корпорация “China Aerospace Science and Industry Corporation“.

 

image100 
240 мм РСЗО “Фаджр-3
Едни от първите обрзци неуправляеми ракети с твърдо гориво за тактически ракетни комплекси са 333 мм “Шахин-1” и “Шахин-2”. Твърдото им гориво съответно е 85 и 180 кг, а скоростта на полета 450 и 660 м/сек. Сопловият блок и на двата двигателя е със 7 соплови отверствия, през които изтичат продуктите на горенето от централния и 6-те странични барутни заряда. Бойната глава на двата варианта основно е осколъчно-фугасна с маса 190 кг, а възможно и химическа. Далекобойността им съответно е 13 и 29 км. Ракетите се подготвят и изстрелват от автомобилна пускова установка с 2 направляващи.
Работата в това направление продължава по програма “Назеат” /Naze’at/, а за разработване на неуправляеми оперативно-тактически се извършва  по програма ”Зелзал” /Zelzal/.
Създадените по първата програма различни по възможности ракети “Назеат” са с приблизителна далекобойност 60-100 км и маса на пренасяната бойна глава до 150 кг, като по-широко е използвана “Назеат-6”. Създадената по тази програма и значително по-ефективна “Назеат-10” е с по-голяма далекобойност и по-мощна бойна глава.

image101
ПУи ракета от ТР “Назеат-10”

Разработването на по-ефективни неуправляеми ракети по програма “Зелзал” /zelzal-земетресение/ се базира на закупения през 90-те години  от  Сирия и КНДР руски тактически комплекс 9К52 “Луна-М”. Създадените ”Зелзал-1”, ”Зелзал-1А” и ”Зелзал-2” имат увеличена далечина на полета /125-210 км/ и бойна глава с маса 600 кг, но точността им е твърде ниска, поради което бойната им ефективност с осколъчно-фугасна бойна глава също не удоволетворява изискванията, поради което са произведени в ограничено количество. С тях се заменя част от  комплексите ”Назеат”.

image105
ПУи ракета от   ОТРК “Зелзал-1”           
Също през 90-те години, с помощта на Китай, се разработва ОТРК “Зелзал-2”. Тя е с увеличен диаметър на корпуса, увеличена далечина на полета до 180 км при маса на бойната глава 600 кг. При нея за стабилизация на полета се използва двигател за завъртане, чиито сопла са в предната част на корпуса-придаваната ъглова скорост усреднява вредното влияние на ексцентрицитета и повишава точността.   
image106
Неуправляема ракета от ОТРК “Зелзал-3”

В началото на настоящето столетие в ракетните войски навлиза вариантът “Зелзал-3”, чиято далекобойност е увеличена до 200. След модернизацията, завършена през 2004 г., ракетата на  новия комплекс “Зелзал-3Б” лети на 250 км. Точността им е около 1000-1200 м на максимално разстояние на полета. Характерна е пусковата установка на комплекса-тя е с 2 направляващи на автомабилно шаси.                      

Управляеми балистични ракети

В 1985 г. Иран доставя от Либия и Сирия 4 пускови установки 9П117 и 20 ракети Р-300 /Р-17Э, експортен вариант на 8К14/ от съветския оперативно-тактически комплекс 9К72Э ”Елбрус” /SS-1C, “Scud-B“/. С него страната формира и въоръжава първото си ракетно поделение с оперативно-тактическо предназначение. То, заедно с приетите вече на въоръжение комплекси с неуправляеми ракети, поставя началото на ракетните войски на страната.  
В следващите години Иран закупува северокорейската “Хва сон-5”/всъщност “Scud-B“ или 9К72Э/ и в 1987 г. я приема на въоръжение с наименование ”Шахаб-1” /на фарси “shahab” означава “метеор”/. Същевременно страната частично финансира разработването на “Хва сон-6” /“Scud-C“/, получила наименование ”Шахаб-2” след доставката от КНДР. Закупила и технологията за  тяхното производство, страната за кратко време, с помощта на КНДР и Китай, изгражда необходимата промишлена база и организира серийното им производство.

image110
ОТР “Шахаб-1”                                          

ОТР ”Шахаб-1” и ”Шахаб-2, са ефективни за времето на разработване /1959-1961 г./, но в началото на настоящето столетие вече не отговарят на новите изисквания. При това създадените през този промеждутък от време нови технологии и материали позволяват създаване на значително по-съвершени образци ракетни системи. От това се възползват иранските конструктори, активирайки разработване на нова едностепенна управляема балистична ракета с течно гориво, съвременна инерциална система за управление и отделяема бойна глава ”Qiam-1”.  

image111
ОТР ”Qiam-1”  

ОТР ”Qiam-1” е без стабилизатор и със специфична форма на бойната глава, които намаляват челното съпротивление на въздуха и следователно повишават скоростта, точността и далекобойността – тя е 600-750 км в зависимост от масата на бойната глава. Формата на последната е заимствана от ОТР ”Шахаб-3М”.
Първото полетно изпитание на ”Qiam-1” е проведено през 2010 г., а през следващата е представена пред обществеността като приемник и заместител на ”Шахаб-2”. Въпреки че размерите й позволяват използване на пускова установка на шаси МАЗ-543, тя се базира на шаси, използвано от ракети ”Шахаб-3”, ”Седжил” и ”Гадр-1”, т.е. уеднаквена е автомобилната база на иранските оперативно-тактически ракети и ракетите със средна далекобойност.

Програма “Шахаб“

През 1992 г. в Иран започва осъществяване на най-важната си програма-програма "Шахаб" за разработване на едноименна ракета със средна далекобойност. Създаването й започва със закупуване на северокорейската ракета от този клас “Но дон-1” и на технологията за нейното производство. На тази основа се предвижда създаване на образци с различна далечина на полета, т.е. реализация на програма "Шахаб". Освен готови ракети КНДР продава на Иран и комплектуващи елементи от системата за управление и ракетните двигатели, което означава, че характеристиките на новата иранска рактета ще са подобни на тези на ”Но дон-1”.
Първата ракета, наречена “Шахаб-3”, стартира през 1998 г., но полетът й е неуспешен. Констатираните недостатъци при полетното изпитание са отстранени, подобрена е системата за управление и е готова отделяща се бойна глава.
Новият вариант “Шахаб-3А” успешно лети през 2000 г., а от началото на 2001 г. започва подготовка на серийното й производство, напълно усвоено към 2003 г. Двигателят на ракетата работи с течно гориво, системата за управление е автономна инерциална с точност около 1000 м, а бойната глава - осколъчно-фугасна, касетъчна и предполага се, химическа. Далекобойността е 1100 км с маса на бойната глава 1000 кг, 1500 км с маса 800 кг и 1800 км с маса 700 кг.  
През периода 2000-2007 г. с “Шахаб-3А” са извършени 14 полетни изпитания, резултатите от които показват, че ракетата е доведена до приемливо ниво на техническа готовност, а самият факт, че “Шахаб-3А” е приета на въоръжение значително променя ситуацията в района, тъй като с нея Иран започва да създава реален ракетен потенциал.
“Шахаб-3А” и пусковата установка за нея са показани за първи път на парада на 22 септември към 2003 г. Тогавашният министър на отбраната Али Шамхани заявява, че са приключени полетните изпитания и ракетата е приета на въоръжение. В състава на ракетните бригади на Корпуса на стражите на ислямската революция са 6 мобилни пускови установки, разработени на шаси “Мерцедес-Бенц”.
Същевременно се набелязват мерките за следващо усъвършенстване на ракетата и на комплекса като цяло. На септемврийския парад през 2004 г. е демонстриран новият вариант “Шахаб-3М”. Основните промени са в двигателя /увеличени са резервоарите за гориво и окислител/ и е подобрена е системата за управление, а бойната глава е реконструирана и има форма на бутилка, която й позволява по-леко да преодолява плътните слоеве на атмосферата на крайнияучастък от полета - на него скоростта достига около 2 км/сек, но температурата на корпуса рязко нараства от увеличеното съпротивление на въздуха. Тази форма на бойната глава позволява вграждане на касетъчни  елементи с обща маса 1000 кг. С нея”Шахаб-3М” лети на около 1300 км и притежава точност около 2000 м.

image112
 Изпитание на “Шахаб-3М”

“Шахаб-3М ще остане на въоръжение и ще продължи да се произвежда до натрупване на потенциал от ракети с твърдо гориво, с които тя постепенно ще се заменя.
През септември 2007 г. на военен парад по случай поредната годишнина от завършване на ирано-иракската война е демонстрирана нова двустепенна оперативно-тактическа ракета с течно гориво “Гадр-1“ /“Ghadr-1“, ghadr-сила/. Твърди се, че нейната далекобойност е 1600 км със 750-килограмова бойна глава. Създаването й е на базата на Шахаб-3М и е осъществено само от иранските учени и инженери.
Точността на ракетите е твърде ниска и поради това бойната им ефективност е твърде малка. Тези ракети могат да се използват за поразяване само на площни цели, дори да са комплектувани и с касетъчни бойни глави. Това е една от причините Иран да се стреми към създаване на ядрен заряд за тях.
Ракетите са с двигатели с течно гориво, което означава необходимост от 2-3 часа за подготовка за бойно използване. Това е твърде много време, през което подготовката може да бъде открита и да бъде нанесен удар по позициония район, което е още една причина за ниската им бойна ефективност.
    Този недостатък частично се компенсира от факта, че комплексите са мобилни, а не се изстрелват от шахтни пускови установки. Независимо, че Иран демонстрира ШПУ по време на учението ”Великият пророк-6” през 2011 г. Използването й не е целесъобразно за Иран, тъй като е лесно откриваема и затова по ракетите, установени в ШПУ, може да се нанесе превантивен удар и в мирно време.
БРСД “Шахаб” и ”Гадр-1” се съхраняват в няколко секретни подземни хранилища и имат силна охрана. Едно от тях е в базата “Имам Али”, разположена в западната част на страната, близо до гр. Хурамабад, провинция Луристан. Базата е сред планинския масив Загрос, в който са прокопани тунели-хранилища за ракетите и пусковите установки. Те, заедно с естествения планински терен, осигуряват много добра защита и от земята, и от въздуха. На базата е дислоцирана ракетна бригада “Ал хадид”, подчинена на Главно ракетно управление на КСИР. От оборудваните й стартови площадки могат да се нанасят удари по американските бази в Ирак, отдалечени на не повече от 500 км, и по Израел, включително Тел Авив, до който има около 1300 км.
На 12 октомври 2010 г. именно на тази база са чути три мощни взрива вътре в някои от тунелите, които, както се предполага, са унищожили част от ракетите и пусковите установки. Според иранската страна взривовете са причинени от пожар в склада с боеприпаси - при тях загиват 18 човека, а 14 са ранени. За причинените щети няма информация.
    Този случай, кибератаката с вируса Stuxnet на ядрените обекти на страната и заедно с нея убийството на най-добрите ирански специалисти по ядрени и компютърни технологии навеждат на мисълта, че противоборството по това време между Иран и САЩ-Израел е приело нова форма - диверсия с традиционни и съвременни средства, основаващи се на компютърни и комуникационни технологии и позволяващи дистанционно проникване в използваните технически устройства.
Тази форма едва ли ще предотврати изпълнението на иранската ядрена и ракетна програма, но може значително да забави изпълнението й поради липса на добре подготвени специалисти, да нанесе чувствителни материални загуби, а след време да доведе и до промяна на политическата обстановка в страната. Възможно е с използване на такива форми на противопоставяне да се избегне пряк сблъсък с Иран, който никак не е безопасен като противник. Изобщо, както се предполага, войната с него никак не би приличала  на войната на САЩ с Ирак през 2003 г.
”Саджил”- качественият скок    

Развитието на американската система за противоракетна отбрана в района на Близкия изток, комплектуването й с ударни средства, способни да прехващат балистични ракети и на активния участък на траекторията, и приближаването им в близост до Иран, ясно показва на иранските специалисти параметрите, които трябва да притежават създаваните от тях ракети. Един от тях е преодоляване на на активния участък с по-висока скорост на полета, за което обаче е необходим двигател с по-голяма тяга. При определени маса и габарити тя може да се осигури единствено от двигател, който работи с твърдо смесево гориво - то притежава висока калорийност и осигурява висока скорост на изтичане на газовете, а от тук и по-голяма тяга.
Освен това ракета с такъв двигател има насравнимо по-малко време за предстартова подготовка, а комплексът като цяло е с по-висока живучест и бойна ефективност. Това е ясно дори при оценка само два показателя : времето за предстартова подготовка и броя на машините от земното оборудване, необходими за нея. Ето защо най-напред САЩ, а след това Русия и Китай, започнаха създаване на ракети с твърдо гориво.

image115

ОТР ”Саджил-2"

През 2005 г. по този път тръгна и Иран - тогава успешно бе изпитан първия мощен двигател с твърдо гориво като втора степен на опитната ракета “Шахаб-3Д”, постигнала далечина на полета 1800 км. Неговото създаване е дело на Аерокосмическата промишлена корпорация, т.е. той е дело само на иранските специалисти, но с използване на технология от китайските М-9 и М-18. С него се полага началото на втория етап от развитието на иранското военно ракетостроене, чиято цел е създаване на балистична ракета със средна далекобойност, използваща твърдо смесево гориво.
Двигателят, използван в “Шахаб-3Д”, продължава да се усъвършенства и е изпитан при полетите на едностепенната “Гадр-101” и на двустепенната “Гадр-110”. Следващата фаза от развитие на ракетите с твърдо гориво е полетното изпитание на двустепенната “Саджил-1” /проект“Ашура”/, извършено  през 2007 г. и завършило без успех. Частично успешен е и вторият полет на 18 ноември 2008 г. и едва третият образец, стартирал на 20 май 2009 г. от ракетния полигон “Семнан”, покрива всички заложени параметри. Разработването на ракетата е осъществено съвместно от научно-производствен комплекс “Хемат”, разположен северно от Техеран, в Националния парк “Гхазал”. В неговия състав са предприятия за производство на ракетни двигатели, системи за управление, бойни глави, корпуси на ракетите, ракетно гориво, пускови установки и машини от земното оборудване.
През следващите години ракетата е подобрена – внесени са  промени в конструкцията, в инерциалната система за управление и в машините от земното оборудване, в частност и в пусковата установка, която се установява на триосен полуприцеп. Внесените промени значително се подобряват надеждността, маневреността  и мобилността на ракетния комплекс като цяло. При проведените полетни изпитания е постигната далекобойност 2200 км при маса на бойната глава 750 кг. По външен вид и характеристики новата “Саджил-2“ /”Sejil-2”/ твърде много напомня пакистанската “Шахин”, създадена с китайска помощ и по технология на китайската двустепенна М-18.
Името на ракетата е взето от корана, в който се казва, че Алах е изпратил на враговете на свещенната Мека ято птици, които ги обсипали с поразяващи парчета “саджил”, т.е. с парчета “изпечена глина”.
    Производството на “Саджил-2“, която ще бъде основа на иранските ракетни войски, се осъществява от Организацията за аерокосмическа промишленност и по-конкретно от нейната фирма “Shahid Bagheri Industrial Group” /SBIG/. Ето защо опасенията в някои страни не са толкова от "Шахаб-3", колкото от перспективата, очертана от “Саджил-2“.
    Усъвършенстването на ракетата ще продължи, доказателство за което е овладяване на технологията за производство на въглеродни композиционни материали, оповестено от Иран през август 2013 г. Те се използват не само в ракетните двигатели, но и като термоизолационно покритие на бойните глави. На низходящия клон на траекторията на полета те навлизат в плътните слоеве на атмосферата и са подложени на твърде висока температура, което е особено актуално за ракети с далекобойност над 5000 км. Преодоляването на този проблем е залог за успех при създаване на стратегическа балистична ракета, която, по всяка вероятност, е следващата цел на иранското военно ракетостроене.
С разработване на "Шахаб-3М" и “Саджил-2“ Иран се приближава плътно до започване на работа по третия етап от развитие на военното си ракетостроене - съдаване на ракета с далекобойност до и над 5000 км. За целта още в края на миналия век Иран започна предварителни проучвания и научни изследвания за разработване на варианта ”Шахаб-4”, а по-късно и на ”Шахаб-5” и ”Шахаб-6”. Тяхната проектна далечина на полета бе заложена в интервала 3000-6000 км. През 2003 г. работата по ”Шахаб-4” бе прекратена, за да се съсредоточат усилията по модернизиране на “Шахаб-3А” и към създаване на оперативно-тактически ракети с твърдо гориво.
За проектите "Шахаб-5" и "Шахаб-6" се твърди, че нямат военно назначение и ще се използват само за космически изследвания. "Шахаб-5" е проект за двустепенна ракета на основата на севернокорейската "Таепо дон-1" - с маса на бойната глава 500 кг нейната далечина на полета би била около 4300 км. Изследвания се извършват и по проект за тристепенна балистична ракета "Шахаб-6", която с бойна глава 600 кг ще има полетно разстояние над 6000 км. Твърди се, че ракетата ще се базира на “Таепо дон-2” на КНДР, на чието изпитание на 5 юли 2006 г. са присъствали и ирански специалисти.
Трябва обаче да се подчертае, че към 2014 г.  налице са само намерения и проекти, за реализиране на които е необходимо извършване на голям обем научни изследвания и конструктивни разработки. От друга страна фактът, че Иран извежда в околоземна орбита изкуствени спътници със своя ракета-носител, показва, че към 2020 г. е възможно да бъде създадена  бойна ракета с междуконтинентална далечина на полета, разбира се, ако определени събития не върнат развитието на военното ракетостроене на страната години назад.    
                        ххх
Иранските ракети имат обаче един съществен недостатък - те са комплектувани с конвенционални бойни глави, обикновено осколъчно-фугасни. С тях, при ниската точност на носителите, не се постига висока бойна ефективност - такава би се постигнала при точност 25-30 м. Затова в страната активно се създават и от 2006 г. се приемат на въоръжение касетъчни бойни глава, с които ефективността на ракетата се повишава поне с 15-20 %. Това обаче важи за стрелба по незащитени цели и почти не оказва влияние върху защитени, като бронетанкова техника, укрития и др.п. Това една от причините в световен аспект да се проявява стремеж към използване на бойни глави с оръжие за масово поразяване - химически, бактериологични и особено ядрени. Страната не разполага с химически и бактериологични боеприпаси и твърди, че ядрената й програма е за мирни цели. Ако тя остане такава, то иранските ракети, дори с повишена точност, няма да  представляват сериозна опасност и в средносрочна перспектива. Разбира се, в случая не се отчита психологическия ефект върху мирното население. Неговите ракетни комплекси ще станат ефективни едва тогава, когато точността им бъде повишена до 10-20 м и бъдат използвани ефективни касетъчни елементи или на тях се монтират ядрени бойни глави.

    Ракетните поделения, подчинени на Централно ракетно командване на КСИР, към 2014 г. са комплектувани със следните мобилни комплекси :
- ракетна бригада в състав от 8 дивизиона тактически ракети,  
- ракетна бригада, въоръжена с ОТР “Шахаб-1“,  
- ракетна бригада, въоръжена с ОТР “Шахаб-2“,
- ракетна бригада, въоръжена с БРСД “Шахаб-3А“,  
- ракетна бригада, въоръжена с БРСД “Шахаб-3М.  
    В състава на сухопътните войски са формирани 6 дивизиона тактически ракети.  
    За комплексите с оперативно-тактическа и средна далекобойност са подготвени многобройни позиционни райони, оборудвани с необходимите стартови позиции, складове и комуникации. Намиращите се на бойно дежурство комплекси периодично заемат и освобождават позиционните райони с цел противникът да не установи къде се намират в даден момент.