140 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРТИЛЕРИЯ - полк. /з/ Хр. Христов

140 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРТИЛЕРИЯ

полк. /з/ Хр. Христов – секретар на УС на ААРЗ „Ол. Панов“

(Основен доклад - 20.11.2018 г.)

Уважаеми гости,

Преди 140 години Българската армия от опълчение се превръща в регулярна въоръжена сила и тъй като тогава войската се е състояла от четири рода войски (пехота, конница, артилерия и сапьори), както и необходимите за всяка армия тилови, санитарни, ветеринарни и др. части тя е рождената дата на днешните Сухопътни войски и в частност рождената дата на Българската артилерия.

            Трудно е в рамките на този доклад да бъдат отразени в подробности моментите от създаването, развитието, укрепването и възмъжаването й за толкова години от съществуването. Не е възможно да се разкаже за всеки етап от развитието на артилерията, в който най-ясно и убедително проличават бойното майсторство, мъжеството и героизма на българските артилеристи и приносът им за извоюване на победата над врага.

            Не е възможно да се развият цялостно проблемите през различните етапи на развитието на българската артилерия, нейната организация, въоръжение, формите, методите на подготовка и бойно използване, подготовка на кадрите и имената на артилеристите, отдали ум, сили и живота си за развитието на рода войска и обединението на нацията ни.

            Ето защо в краткото слово което имам честта да изнеса и за което съм Ви благодарен ще спра вниманието на най-значимите събития от нашата история в която с чест и успех участва Българската артилерия.

            Артилерийската материална част на Българската артилерия при формирането си се състои от дадената такава от Руската армия, а именно бронзови и стоманени оръдия с калибър от 7,5 до 10,6 мм, снаряди от 7 до 30 кг и с далекобойност 3-4 км.

            В първата година на Освобождението всички офицери са руснаци и само двама прапоршчици са българи на руска служба.

Батареите имат отделно домакинство и самостоятелно управление. продоволствата са със средства, събрани от местното население по ред установен от гражданските власти.

            През 1890 г. са извършени характерни промени в организационната структура на артилерията. Те са свързани със „Закон за вземане на новобранци в българската войска”, предвиждащ за артилеристите действителна служба три години и пет години в запаса, както и формирането на артилерийски полк и артилерийско отделение.

            През 1883 год. са извършени нови организационни промени в българската артилерия. Главното е, че се образува още един артилерийски полк. Всеки от двата полка се състои от по две артилерийски отделения. Единият артилерийски полк е с щаб в София, а другият е с щаб в гр. Шумен. Двата полка имат по 48 броя оръдия всеки или общо 96 броя. Тази организация и материална част се запазва и до навечерието на Сръбско-българската война.

            Отличителните черти на тогавашната артилерия са разделното пълнене, стрелбата се води от открити огневи позиции; липса на противооткатни устройства; малка скорострелност; малка далекобойност. Липсата на технически средства за свръзка налага наблюдателните пунктове да се разполагат непосредствено пред огневите позиции.

            И съвсем накрая, както създаването, така и обучението и възпитанието на българската артилерия се извършва при и със всестранната помощ на Русия на основата на Руските принципи за бойното използване на артилерията.

Няколко думи за Българската артилерия през Сръбско-българската война

            Войната е обявена от сърбите на 2ри ноември 1885 г. сутринта в 600 часа.

            В организационно отношение българската артилерия в навечерието на войната е запазила своя строеж от 1884 г. – два артилерийски полка и една полубатарея, артилерийски склад в София и арсенал в Русе – общо 197 оръдия.

            За увеличаване на огневите възможности на артилерията в края на август 1885 г. е сключен контракт за доставка на 87 мм оръдия „Круп” с пълен комплект принадлежности за формиране на шест батареи. Оръдията и боеприпасите не са получени навреме.

            Най-болният въпрос за артилерията по време на войната е попълването с конски състав. Въпреки срочна доставка на коне от Русия и Унгария въпросът не е решен.

            В артилерията към 1 ноември 1885 г. армията като цяло се ръководи и де факто от самия министър на войната – капитан Никифоров и от началника на артилерията – капитан Олимпи Панов – патрон на нашата асоциация, отдал младия си живот за строителството и утвърждаването на българската артилерия.

            В тежки изтощителни и кървави тридневни сражения на всички участъци и най-вече на Сливнишката позиция мощният и точен огън на нашите артилерийски батареи от огневи позиции на височина „Център” и в други кризисни райони, унищожават вражеските батареи и пехота, всяват паника и обръщат сръбските войски в бягство.

            Българската държава след приключване на Сръбско-българската война през 1885 г. тръгва по пътя на ускорено икономическо развитие, който по своята същност е един от най-важните условия за превъоръжаването на българската армия в периода 1885-1912 г. и на тази основа продължава развитието на артилерията. Артилерийските полкове нарастват на девет – на всяка пехотна дивизия по един. Планирано е във военно време количеството им да се удвои.

            Артилерийската материална част на българската артилерия през този период наброява над 1029 цеви. Това показва, че артилерийската материална част нараства в количествено отношение близо пет пъти, а с въвеждането на противоотканите устройства в началото на 1900 год. скорострелността значително се повишава. Пак по това време от фирма „Гьорц” се внасят бусоли, артилерийски наблюдателни тръби и оптически далекомери, който факт прави разузнаването и засичането на целите с висока точност, а при воденето на бойни действия висока резултатност.

През Балканската война (1912-1913 г.) нашата артилерия продължи да усъвършенства своите действия, продължи да увеличава числеността на материалната част, а заедно с това и нейното качество.

            За наша чест следва да кажем, че постигнатите успехи в голяма степен се дължат на действията на тежката артилерия, която прилага новаторски за света форми и методи на маньовър и способи за огнево поразяване; формиране на бригадни, дивизионни, корпусни и армейски артилерийски групи; невиждано до тогава съсредоточаване и масиране огъня на артилерията в участъка на пробива; развръщане на огневи позиции пред бойния ред на пехотата; изпълнение на огневи валяк и преграден огън; използване на самолети и балони за разузнаване и коригиране на огъня; предварително пристрелване на целите, които през нощта биват поразявани; изграждане на гъста и непрекъснато поддържана мрежа и система от наблюдателни пунктове и др. Всичко това с особена сила прилага при Одринската операция.

            Ето защо отчитайки всички обстоятелства, факти и данни по използване на артилерията и резултатите от огъня със заповед на министъра на отбраната № 504 от 4 декември 1992 г. датата 11 март се чества като празник на българските артилеристи.

            Разглеждайки развитието на Българската артилерия през време на Междусъюзническата войнаможем на кратко да кажем следното:

            Българската войска започва бойни действия срещу Сърбия и Гърция на 16.03.1913 г. Българското правителство и цар Фердинанд показват политическо късогледство. Изходът на войната е предрешен още в нейното начало. Така по вина на двореца и правителството България е изправена пред национална катастрофа.

            Организацията и подготовката на артилерията остават същите както през Балканската война. Артилерията влиза във войната със схващанията за непосредствена поддръжка на пехотата преди и по време на атаката. Българските артилеристи са убедени за необходимостта от бързо заемане на елементите на бойния ред, подготовката за стрелбата по бързите способи и откриване на бърз и точен огън по противника. В тази война артилерията действа предимно като съпровождаща. При настъпления успява да оказва съдействие на пехотата, при отбрана спира настъплението на противника или съдейства на пехотата за затвърдяване на заетите позиции.

            При действие срещу гръцката армия в района на Родопите поради планинския характер на местността артилерията се използва по батарейно, а понякога и по взводно.

            Междусъюзническата война завършва с национална катастрофа за България, а артилерията не проявява своите качества.

            Българската артилерия през Първата световна война.

            Първата световна война избухва на 28 юли 1914 г. В резултат на дълбоките и неразрешими по мирен път политически, икономически, национални, териториални противоречия, натрупвани в продължения на десетилетия между големите европейски държави. България се намеси във войната след нейното започване и целта и бе постигане на същите политически цели, заради които води балканските войни.

            Българската артилерия в 1915 г. има мобилизирани 240 батареи, а в края на войната 360 батареи или 1400 оръдия и гаубици, от които 1/6 са тежки, но последните са с ограничен брой снаряди.

            В изложението не се разглеждат в последователност проведените операции на Македонския и Румънския фронт, правят се обобщени изводи и поуки от действията на артилерията в тях, поради което се налагат следните изводи:

-                  Артилерия при настъпление и отбрана е на двойно подчинение – на общовойсковия командир, но управлението е централизирано от старши артилерийски командир;

-                  Неотменно правило е усъвършенстването на инженерното укрепление на бойния ред;

-                  Оръдията се насочват чрез решаване на артилерийския триъгълник;

-                  На наблюдателните пунктове и на огневите позиции има ъгломери за насочване на оръдията;

-                  Прилага се пренос на огъня от простреляна цел;

-                  Развитие получава артилерийското разузнаване;

-                  Утвърждава се стрелбата на големи разстояния;

-                  Подобрява се целеуказването чрез условно наименование на местността и др.

-                  Главна задача на артилерията са унищожение и подаване на живата сила и огневите средства, инженерни съоръжения, артилерията на противника и др. обекти и цели;

-                  За разузнаване артилерията използва балони и самолети;

-                  Атаката се поддържа с огън по отделни цели, огън за унищожение, преграден огън и огнево наблюдение

            За всички тези дейности артилерийските командири на всички нива изготвят съответните документи по целесъобразност и необходимост.

           

            Внимание заслужава погледа върху Българската артилерия през периода 1919 – 1939 г. (в условията на Ньойския договор)

            На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой е подписан договор за мир между съюзните и сдружени сили и България.

            И въпреки победоносните битки войната завършва злочесто за България и армията в това число и артилерията преживяват тежък период.

            Според военните клаузи на договора задължителната военна служа се премахва, армията трябва да се попълва само с доброволци.

-        Общата численост се определя до 20000 души

-        60 артилерийски системи (оръдия и гаубици)

            Клаузите на Ньойския договор показват, че са създадени от победителите с ясното съзнание да бъде деструктурирана Българската армия като държавна и военна институция и да бъдат разрушени традициите, които притежава.

            На 31 юли 1939 г. между България и страните от Балканския съюз се подписва Солунското споразумение, с което се отменят ограниченията от Ньойския договор. Това дава възможност на командването да извърши организационни и др. промени, да увеличи личния състав, да се формират нови артилерийски подразделения и достави нова материална част

            През Втората световна война артилерията е втора по състав и численост род войска от сухопътните войски. Войната потвърди схващането, че тя е основно огнево средство за поразяване на противника и разузнаване на неговите елементи от бойния ред.

            През първия период на войната (8ми септември – м.декември 1944 г.) резултатите от действията на артилерията са незадоволителни. Често явление е по време на атаката да не се съчетава правилно огъня на артилерията с движението на пехотата. Значителна част от командирите и обслужващите оръдията, минохвъргачките и тежките картечници не са подготвени добре технически и тактически.

            През втория период на войната (м.януари-м.май 1945 г.) артилерията участва активно в няколко операции. При всичките тях в тежки огневи противоборства със силен противник, тя се утвърди като основно средство за поразяване на противника.

            Основно през този период на войната са усвоени новости в бойното използване на артилерията като:

-        утвърждава се принципът за съсредоточаване на усилията на артилерията в участъка на пробива чрез допълнително привличане на този от вторите ешелони;

-        планирането на разузнаването, огъня и маньовъра на артилерията при пробив се осъществява в мащаба на обединението – централизирано и детайлно;

-        огънят на противотанковите средства се утвърждава като най-важна съставна част на огневата система при отбрана;

-        всеки общовойскови командир разполага с непосредствено подчинена на него съпровождаща артилерия, което му дава известна самостоятелност и му осигурява възможност да влияе активно върху развитието на боя;

-        взаимодействието на танковете и пехотата с артилерията и авиацията се налага като основен принцип при организацията и воденето на боя и операцията

           

            Непосредствено след Втората световна войнабългарската артилерия се развива според потвърдените от войната принципи и се превъоръжава с руска материална част.

            През периода 1948 – 1955 г. на въоръжение в артилерията навлизат оръдия, гаубици и реактивни системи с които далекобойността на оръдията и реактивните системи нараства значително до 10000 м, а на гаубиците до 17000 м. Снарядите за съответните системи са различни и се използват в зависимост от поставените задачи и характера на целите.

            В разузнавателните подразделения се използват оптически прибори за насочване на артилерийските системи, такива за измерване на разстоянията до целите, които по-късно се заменят от квантови. Координатите на звукови цели се определят от подразделения за звуково разузнаване и РЛС, а сондирането на въздуха се извършва по различни способи и с различни технически средства.   

               Дами и господа,

            През периода 1961-1969 г. е налице спад в развитието на артилерията. Под влияние на коалиционната доктрина и масовото навлизане във войските на ядрено оръжие като основно средство за разгром на противника ролята на артилерията беше подценена. Създават се ракетните войски. Българската армия се въоръжи с тактически и оперативно-тактически комплекси.

            В края на 60те години ролята на артилерията в една съвременна война беше преосмислена и през 1969 г. отново се сформират армейски артилерийски полкове, армейски противотанкови полкове и противотанкова артилерийска бригада резерв на главното командване (РГК).

            Артилерията получи нова материална част като 130 мм оръдия, РС30 БМ-21 „Град”, 100 мм противотанкови оръдия, а по-късно постъпиха самоходните 122 мм гаубици 2С-1 „Гвоздика” и 152 мм гаубица 2С-3 „Акация”.

            През 1984 г. в базата на Висшето военно училище в гр. Шумен беше създадена първата в българската история артилерийска дивизия, в състав от четири бригади (оръдейна, гаубична, тежка гаубична и реактивна) с по 72 броя артилерийски системи. По късно след подписването на Парижките договорености за ограничаване на въоръженията тя е разформирана.

            През 1989 г. на въоръжение в артилерията е приета първата автоматизирана система за управление на огъня на артилерийския дивизион „Искра”, който е въоръжен със 122 мм самоходни гаубици, а през 1996 г. е създадена и автоматизираната „Вулкан”.

            Комплектоването на системи за управление на огъня в поделенията и частите с новите видове артилерийски системи и автоматизирането на отделни операции при подготовка и водене на огъня значително повишиха далекобойността и точността за поразяване на цели с различен характер и при различни условия. През този период нашата артилерия достигна своего рода съвършенство при използването като основно огнево средство за поразяване на противника.

            Изготвени бяха курсове, програми, сборник нормативи и методика за управление огъня от артилерийски дивизион до артилерията на съединенията и обединенията, а като се добави и това, че редица операции при подготовката на огъня са автоматизирани, резултатите бяха такива от които всеки от нас с основание беше горд.

            Тук искам да добавя един на пръв поглед незначителен, но в същото време много съдържателен факт.

            Знаем, че артилерията е колективен вид огнево средство за поразяване и за да се изпълни една задача от артилерийски дивизион участват от 35 до 50 отделни специалисти, без да се смятат разчетните номера на отделните артилерийски системи. (За извършване на един ракетен пуск участват от 40 до 85 души специалисти.) Всеки сам следва по достойнство да оцени действието на тази сложна система и методите за нейното управление, която за наша чест беше достатъчно добре усвоена на всички нива.

            На лице е въпрос в днешно време – Като основна огнева мощ на нашата армия днес артилерията в състояние ли е да съдейства за осигуряване териториалната цялост и независимост на Република България и да изпълни такива задачи, които произтичат от обстановката в региона, която недалеч от нас, знаем, често е непредсказуема?

            Въпросът често остава без достатъчно убедителен отговор. Битува понятието „необходими отбранителни способности”, но това понятие не е дефинирано със съответното съдържание и естествено се питаме имаме ли ги тези отбранителни способности.

            Отговорът на този въпрос може да се види ако погледнем артилерията в нейния организационен и количествен състав преди членството в НАТО и днес.

            Без да разглеждаме конкретно армейската, дивизионната и полковата артилерия и такава резерв на главното командване от една страна и бригадната артилерия днес съотношението е 10-12 пъти по-голямо в етапа преди членството ни в НАТО.

            Въпреки посочените тъжни данни, все пак с гордост може да се посочи, че и понастоящем българската артилерия продължава да е основен род войска от Сухопътните войски на Въоръжените сили на Република България.

            След всичко казано до тук накрая ми позволете да повторя думите на нашия генерал-лейтенант Димитър Тодоров, светла му памет, а именно:

            „И нека помним: Няма суверенна нация без държава! Няма суверенна държава без армия! Няма модерно въоръжена боеспособна армия без съвременна и модерна артилерия!”

            Уважаеми дами и господа,

           

            Благодаря Ви за вниманието!