140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АРТИЛЕРИЯ, СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ - полк. доц. д-р Стоян Ив. Стоянов

140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АРТИЛЕРИЯ

/полк. доц. д-р Стоян Ив. Стоянов/

                                              Създаване и развитие на българската артилерия

Преди 140 год. на 25.04.1878 год.,руския комисар в България княз Дондуков – Корсаков издава „Временные правила для образования земского войска княжество Болгарского“. В т. 7 на „правилата“ се казва, че арт. роти остават роти за местна арт. служба или формират батарей – полски и планински. Състава на българската артилерия е определен така: 17 осем оръдейни батр. ; по две арт. роти и 30 арт. роти за местна, техническа и арт. служба, всичко 64 роти. На 10.09.1878 г. със заповед № 16 на руския императорски комисар се формират две полеви арт. бригади с по 4 – 8 оръдейни батр. с преобладаващ руски състав.              По нататъшното организационно развитие на българската артилерия е блокирано от западните страни с решението на Берлинския конгрес и разделението на Б-я на Княжество Б-я и Источна Румелия.Така към м. юли от планираните 64 роти (батареи) са формирани само 8 сведени в две арт. бригади- 1-ва южно от Балкана и 2-ра северно от него. Това дава силно отражение върху следващото развитие и усъвършенстване на българската артилерия. Юридическата основа за създаването на бълг. Арт в княжество Б-я е поставена с гласуваната на 16.04.1879 г. Търновска конституция.

Въз основа на нея руския императорски комисар издава „Временно положение за българската войска“ отпечатано на 17.12.1879 г. Изпълнителната власт по военното управление принадлежи на военния министър под надзора на княза, а непосредственото ръководство на артилерията се възлага на началника на артилерията в Българската земска войска /БЗВ/. До 1883 г. неговия щабе в Русе, а след това в София. Със заповед № 23 от 20.05.1879 г. арт.батр. се подчиняват пряко на началника на артилерията, с което фактически се премахва бригадната организация и се закрива длъжността командир на бригада. Следват редица укази, приети закони и отдадени заповеди с които към 1883 г. артилерията е сведена организационно в два арт. полка, всеки с по две арт. отделения, всяко от тях с по 4 – 8 оръдейни батареи. 1 – ви ап е дислоциран в София, а 2-ри в Шумен. Дейността на командването на артилерията до 1885 год. е насочена за формиране на недостигащите арт. части и организационното им усъвършенстване. За повече не е имало не само идеи, но, безспорно и възможности. Първата война , която води българския народ след Освобождението е Сръбско Българската война.

     С победите при Сливница, Цариброд, Пирот и Видин България не само спечели симпатиите на „удивена Европа“, но и защити достойно и своята независимост и току- що извоюваната свобода. Героичните подвизи, безпределната всеотдайност и стоицизъм на тези „деца бурливи“ на свободна България ще бъдат вечен и неувяхващ пример за доблестна служба на народ и родина, за силата на една велика идея и на една справедлива борба. Ранното и върховно изпитание за новосъздадената БА и в частност на българската артилерия беше Сръбско Българската война, което те издържаха с чест.

     В навечерието на войната през м. септември за военен министър на България е назначен младия офицер с висше арт. образование Н. Никифоров, за началник на щаба на армията – к-н Рачо Петров, а за н-к на артилерията к-н Олимпий Панов. В армията има около 570 офицери заедно с назначените на офицерски длъжности курсанти от втори специален курс на Военното училище, а били необходими не по-малко от 1000 офицери. В артилерията имало 75 офицери, от тях трима с висше академично обрасование.

     Въз основа на политическата оценка, разработените планове за защита на съединението предвиждали 60% от Българската армия да се съсредоточи на турската граница, а 40% на сръбската. Разчетено е предислоцирането на армията на едно от двете направления за 6 денонощия.Западния корпус е бил разсъсредоточен на фронт повече от 200 км. от Рила до Берковския балкан и в дълбочина от 35 до 70 км.     Сръбската армия е преустроена основно през 1883 г., когато от милиционна система се преминава към наборна армия с 3 призива в зависимост от възрастта. След мобилизацията на 15.09.1885 г. в сръбската армия има 618 офицери и 560 000 войници. Двете армии – Нишавска и Тимошка включват 5 дивизии и една кав. бригада. Всяка дивизия има по един арт. полк с по 4 шест оръдейни батареи – всичко120 оръдия. С планинския арт. полк – 3 батр. по 6 оръдия, общия брои нараства на 138. От тях повечето са стари, пълнещи се отпред, недалекобойни. Поръчаните и от двете страни нови оръдия 306 бр. от Сърбия и 48бр. от България и боеприпаси за тях, така и не пристигат до края на войната. Сръбския крал Милан обявява войната на 02.11.1885г., събота в 6 часа сутринта. Планирано е сръбската армия да нанесе главния си удар в направлението Пирот, Сливница, София, Вакарел. Да се укрепи на вакарелските възвишения и да диктува условията на евентуален мирен договор.

      На главното направление настъпват три дивизии и една кавалерийска бригада с л.с. от 45 000 души и 96 оръдия, като е постигнато значително превъзходство над българските войски. На 03.11, щабовете на Западния корпус и на БА решават да се приеме боят на Сливнишката позиция и разпореждат на всички войски с най-бързи маршове да се съсредоточат там. Издигнат е лозунга „Всично на Сливница“ , в изпълнение на който българската пехота и артилерия проявяват нечувано мъжество. Това заставя п/п Блекнер от германския ГЩ да напише, че след походите на Юлии Цезар и Ал. Македонски това са най-големите преходи, каквито военното изкуство познава.

От 02 до 05.11 БА води упорити отбранителни боеве със слаби прикриващи части на ред последователни рубежи срещу превъзхождащ противник.      Предварително избраните и подготвени позиции, както и условията на планинско гористата местност помагат да се печели време и да се забави противника, заставен да развръща значителни сили за преодоляване на прикриващите войски, създавайки съотношение на силите до 6:1 в пехота, 2:1 в конница и 3:1 в артилерия. Особена заслуга за успешните задържащи действия има точния и своевременен огъ на малобройната но добре подготвена българска артилерия. Действията на БА и частност на българската артилерия на главното направление се разделя на два главни периода: - отбранителното сражение при Сливница и контранастъплението към Драгоман и Пирот.

         Настъплението на 05.11. срещу Сливнишката позиция не носи успех на сърбите въпреки значителното превъзходство. На 06.11. сутринта сръбската армия има вече незначително превъзходство в пехота, но в кавалерия то е 2:1, а в артилерия 2,4:1. На същия ден вечерта, страхувайки се за съдбата на София, отново е поставен въпроса за оттегляне на войските към столицата. Княз Батенберг поддържа това предложение, но среща решителен отпор от началнина на десния участък кап. Ат. Бендерев, началника на артилерията кап. О. Панов и други млади офицери. Споровете продължават до 02.00 часа на 07.11., като надделява мнението да се отбранява Сливнишката позиция. Решено било през този ден да се водят главно пасивни бойни действия.Сръбското командване също се ориентирало към отбрана, но независимо от взетите решения на 07.11. се разиграли най-кръвопролитните боеве през цялата война,които до голяма степен решили нейния изход. На 09.11. БА преминава в контранастъпление и за 6 дни разгромява сръбските войски и овладява гр. Пирот .

     По време на цялата война артилерията и на двете страни действала съобразно схващанията по това време, децентрализирано- побатарейно,полубатарейно, а често пъти и повзводно. Само в отделни случаи за завоюване на огнево превъзходство над противника се е използвало съсредоточаването на огъня на няколко батареи. Характерен в това отношение е случаят със седемте батареи, разположени в Пиротската равнина, които стреляли по връх Келташ. Освен възприетите схващания, за децентрализираното използване на артилерията , могат да се посочат още три основни причини :

  1. В Българската арми не е имало подготвени командири на артилерийски отделения / дивизиони/, способни да управляват огъня на няколко батареи.
  2. Недостатъчната мирновременна подготовка на командирите на сформираните две год. преди това артилерийски полкове.
    1. Сравнително малкото количество артилерия, с което разполагала България в твърде широката полоса за отбрана, а след това и при контранастъплението.

Артилерията се подчинявала на съответните началници на участъци или колони. В свой резерв началника на артилерията оставял една батарея, която използвал в зависимост отразвитието на бойните действия.

В резултат на победата на БА в Сръбско Българската война, делото на Съединението възтържествувало. С подписания на 24.03.1886г. в Цариград акт от Посланическата конференция на великите сили България губи Кърджалийска околия и няколко села в Тъмръш и вече има 99 276 кв. км. площ и повече от 3 милиона население

Следва 26 годишен мирен период, белязан със следните по-важни събития за организационно, количествено и качествено развитие на артилерията. При демобилизацията на българската войска артилерията е в състав от три арт. полка с по 6 батареи, артилерийски арсенал и работилница, както и държавен конезавод „Кабиюк“. След войната до 1891 год.артилерията постоянно се устройва и увеличава, но не по начертан и установен план, а за да съответства на увеличаващата се по численост пехота и конница.

       След детронацията на Батенберг през август 1886г., острите вътрешнополитически борби отвличат вниманието на управляващите от грижите за армията. Участвалия в детронацията 1 ап е разформиран и на негово място е създаден 4 ап с току-що пристигналите нови круповски оръдия. В началото на 1889г. с част от трите съществуващи полка се формират нови три полка - 1ап, 5ап и 6ап. Преломни за артилерията са промените в закона за устройство на въор. сили от 1903г. предвидено е формирането на девет пехотни дивизии/пд/. Артилерията на пд е арт. бригада с два ап, всеки с три отделения с по три батр. Във военно време пд прераства в корпус а артилерията се запазва – една арт. бригада. По този начин се подчертава необходимостта от особената готовност на артилерията още от мирно време. На практика това е изпълнено половинчато, като във всяка дивизия се е формира по един арт. полк. , а във военно време се развръща още по един нескорострелен полк. Заедно с новите оръдейни системи артилерията се превъоръжава и с оптически прибори. Доставени са батарейни тръби със 17 кратно увеличение „Гьорц“, позволяващи насочването на оръдията от ЗОП , 36 далекомера с база 65 см. и 42 с база 1 м. За възможностите на страната е направено много в предвоенния период, но то е далеч от тогавашните изисквания – по 4 ор. На 1 000 пехотинци. Тази норма е достигната на 75 %. Снабдяването с бойна техника и боеприпаси на 380 000 хилядната армия се осъществява от Артилерийската инспекция в състав 1 генерал, 11 офицери и 4 чиновници.

           Българската артилерия в навечерието на Балканската война по количество не е достатъчна, а по качество не е на необходимото ниво. В замяна на това артилеристите са отлично подготвени, владеят до съвършенство бойната техника и показват високо майсторство при воденето и управлението на артилерийския огън, като по този начин запълват недостига в количество и качество на артилерията. По-старите военачалници са завършили руски военни училища и академии. В българското военно училище се обучават по руски устави и правилници. Проучва се и се използва всичко всичко ценно в европейските армии, изпращат се офицери за обучение в техни училища и академии, изучава се опита от Руско-японската война. Въз основа на това са налице оригинални идеи и практически действия за организирането на войската, за нейната подготовка и за методиката на обучение и възпитание. Въвеждат се нови, съобразени с нашите условия форми и начини на използване на родовете войски, замислят се оригинални планове и начини за водене на войната.

       Ето и оценката на чуждите военни специалисти за подготовката на българската армия. „България е най-младата от балканските държави, но тя стои начело на Балканския съюз и е най-силна във военно отношение. Тук се работи с твърда решителност и с голяма далновидност...... Обучението на войската е на висока степен.“ И още: „На първо място сред Балканския съюз трябва да се постави българската армия, представляваща страшна сила не само по численост но и по забележителния си войнски дух, прекрасна бойна подготовка и умело ръководство.....Сред въобще прекрасно знаещи своето дело офицери се очертаваха артилеристите, които със своето трудолюбие поставиха българската артилерия на едно от първите места в Европа.“

         България влиза като лидер в Балканската война с 358 дружини, 262 батареи, 48 ескадрона или всичко близо 600 000 души и 1116 оръдия. Лозенград, Селиолу, Бунархисар, Лозенград, Одрин трасират славата на българската артилерия. Безспорното певъзходство и бляскавите победи на българската армия са комарджийски проиграни с лека ръка от прекомерните и нереални амбиции на българския монарх и, нямащи нищо общо с общонародния идеал за обединение на българските земи и освобождението на поробените братя.

       Изводите, които могат да бъдат направени от използването на артилерията във войната са следните: 1.При добре организирано и планирано разузнаване, предварителна подготовка, взаимодействие с пехотота и конницата и умело управление, артилерията се явява основен фактор за успеха. 2. При липса на добра организация, разузнаване и управление тя е в основата на неуспехите на армията. Пример за последното е неуспешната атака на Чаталджанската позиция.

       Падането на Одринската крепост бележи капитулацията на Османската империя и сключването на мирния договор на 17 май 1913г. в Лондон. Империята се отказва от владенията си на запад от линията Мидия – Енос, остров Крит и Атонския полуостров. Договорът гарантира създаването на албанска държава. Неуредени остават въпросите с подялбата на Македония и статута на островите в Егейско море. На 16 юни българските войски атакуват противниковите позиции в Македония. Турските войски нахлуват в Източна Тракия, а от североизток навлизат румънски войски. Договорите от 28 юли и 16 септември 1913 г. подписани в Букурещ и Цариград показват какво могат да направят един цар чужденец, и некадърни политици.

        Първи опит да се обобщи опитът на артилерията е издадената в края на 1913 г. “Допълнителна инструкция за употреблението на артилерийския огън в бъдещите боеве“. По важни са следните указания:

           1.Артилерията да се поставя на закрити огневи позиции/ЗОП/, недалеч от гребените и да се окопава и блиндира с дебели насипи. На самите гребени всяка батарея да построи окопи за обстрел на прилежащата местност.

         2.Най-опаснита неприятелски батареи да се обстрелват последователно с ненадеен ураганен огън от 2 – 3 наши батареи с бризантни гранати. Шрапнелите да се пазят за стреба по пехотата.

         3.Всички началници да се свързват с телефон по йерархически ред.

           Непосредствено след Междусъюзническата война започва подготовката за Първата световна война. За две години е извършена значителна организационна, техническа и бойна подготовка на армията. Артилерията на дивизията се реорганизира в артилерийска бригада в състав два скорострелни полка с по две отделения, всяко с три четириоръдейни батареи и самостоятелно нескорострелно отделение с 18 оръдия. През войната нескорострелните отделения се превъоръжават с пленени сръбски и румънски скорострелни оръдия. Към конната дивизия се формира конно арт. отделение с две четириоръдейни батареи. Организационно тежката артилерия се групира в тежки артилерийски полкове към трите армии. Така в началото на войната артилерията има 240 батр. с 960 ор., а вкрая 360 батр с 1450 оръдия и 380 минохвъргачки. По време на войната се формират десет нови артилерийски полка, от които един тежък и един планински към новосформираната планинска дивизия. На въоръжение влизат 13 противовъздушни батареи. Преработват се основните артилерийски устави с отчитане на поуките от Балканската война.

         На 24. 08. 1915 г. е подписан съюзен договор договор между България и Германия. Започва мобилизация на армията. Под знамената е свикан невероятен по размер контингент от 878 536 души. На 01.10 българските войски преминават в настъпление срещу сръбската армия. Почти двойното превъзходство в артилерия предопределя успеха. Сръбската армия отстъпва през Албанските планини и е евакуирана от съглашенския флот на остров Корфу. Най-ярките образци за умелото използване на артилерията в настъпление и отбрана са щурма                                                   и превземането на Тутраканската крепост и отбраната срещу многократно превъзхождащ противник на Дойрансната позиция от 9 пехотна Плевенска дивизия.

           След края на войната и демобилизациа в БА има 16 артилерийски полка- по два в дивизия и три тежки арт. полка.

           На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойския договор, който ограничава артилерията на 60 артилерийски системи /оръдия и гаубици/. Наложените ограничения отпадат де юре с подписаното на 31 юли 1939 г. Солунско споразумение. Така през периода 1939 – 1943 год. се формират пет дивизионни артилерийски полка, две щурмови артилерийски отделения, един конно артилерийски и един общовойскови резерв на главното командване /РГК/ моторизиран полк. В пехотните дружини са включени минохвъргачни роти с 9 мх и бронеизтребителни роти с по 6 оръдия, а в дивизиите бронеизтребителна дружина с 18 оръдия и една противовъздушна батарея. В армията е развърнат армейски артилерийски полк с четири отделения и едно противовъздушно отделеление. Артилерийската материална част е сравително добра и по количество отговаря на тогавашните изисквания за действие на второстепенни ТВД. По традиция теоретичната и практическа подготовка на командния и редови състав е на добро ниво.

           На 08.09 1944г. България скъсва дипломатическите отношения с Хитлеристка Германия и й обявява война. Участието на България в заключителния етап на ВСВ се разделя на две фази – първа и втора. В първата фаза участва с три армии – 1,2 и 4 след допълнителна мобилизация и отделни части от двата окупационни корпуса. Независимо от добрата мирновременна подготовка и по същество правилно планираните и прилагани способи за действие, артилерията не е на нивото на шестгодишния военен опит на противника. Това личи от боевете при Бяла паланка, Подуево, Ястребци, Стражин и Страцин.

           Във втората фаза на войната участва новосформираната Първа българска армия в състав от шест дивизии и армейски части, с по-голямата част от артилерията. Включена в състава на преминалия към отбрана Трети украински фронт,артилерията на армията имаше време да осмисли придобития бон опит и да се възползва от опита на съветската артилерия. С чест бяха изпълнени задачите в отбранителната дравска операция. Значителен е приноса на артилерията при форсирането на р. Драва, на Мур, редица водни канали и укрепената линия „Маргит“.

             На 10. 02 .1947 год.е подписан мирният договор с България, съгласно който числеността на армията се определя на 65 000 души.

       Следвоенното и до наши дни развитие на българската артилерия може да се раздели на четири основни периода – от 1945 до 1955 год. – създаването на ВД; от 1955 до 1960 година; от 1960 - 64 год./ създаването на РВ/ до 69/70 год.; от 1970 до 1990 год. разпадането на Варшавския договор/ВД/ и след 1990 год. на които са свидетели и участници в тях голяма част от тук присъстващите.

       През 1945 г. са създадени две комисии за изследване годността на наличните артилерийски системи, която констатира, че оръдия и гаубици има 772, а се полагат 898. Стари и негодни са 1540. Бронеизтребителни в това число и танкови има 1448, а се полагат 1816; налице са 1786 минохвъргачки, от тях стари и излишни са 346. Направен е извода, че следва да се намалят разновидностите на въоръжението и да се насочат усилията за унификация на му. Особено внимание се обръща на артилерийското разузнаване, като организация, въоръжение и възможности за осигуряване на дълбочината на едновременното подавяне на отбраната на противника до 15 км., при дълбочина до 5 км. в началото на войната. През този период се преструкторира организацията на артилерията по съветски образец, въвеждат се нови щатове, създават се първите артилерийски щабове и се назначават съветници. Създават се 19 нови формировния: - три щаба на дивизии, девет пехотни и три планински полка, артилерийски, минохвъргачен и два противотанкови полка. Артилерията нараства с около 220 системи. По това време в артилерията има 7 полка РГК, армейска артилерия 9 полка и планински дивизион, дивизионна и бригадна артилерия /към тбр/ 21 полка и полкова артилерия от 93 батареи. 122 мм гаубица става основна система в армията . Приети са на въоръжение и първите реактивни системи – БМ – 8 и БМ – 13.

         Основна характеристика на следващият период 1955 – 60 год. е създаването на ВД и произтичащите от него задължения и отговорности. Характерно за периода е въвеждането на образователен ценз за длъжностите от началник артилерия на полк до командващ артилерията в БА. Увеличава се количеството на артилерията от 219 на 252 системи т.е. около 15%. МСД има два артилерийски полка. Значителен ръст бележат средствата за артилерийско разузнаване. В армиите и мсд са въвеждат батареи и взводове за звуково разузнаване, РЛС АРСОМ -1 и 2, нови по-съвършени оптически прибори. Дълбочината на разузнаванета се увеличава на 20 – 25 км. отговарящо напълно на тогавашните изисквания.

           Качествено нов етап представлява периода 1960 – 1970 год. свързан и с наименованието на рода войска – на РВ и А с всички произтичащи от това организационни качествени иколичествени промени. Бързото развитие на технологиите за масово производство на различен тип ядрени боеприпаси и средствата за неговото използвани позволи превръщането му от стратегическо в оперативно и тактическо средство за поразяване. В периода от 1962 – до 64 год бяха създадени три ракетни бригади и един ракетен полк с ракетни комплекси с ОТ назначение 8К11 „Скъд А“, а по-късно с 8К14 „Скъд Б“ и 9К714 „Ока“ и три ракетни дивизиона – ТР с комплекса 2К6 „Луна“. До 1981 год. българските ракетни войски разполагаха с 13 рдн – тр, последователно превъоръжавани с по- нови комплекси – 9К52 „Луна- М“ и 9К79 „Точка“. През този период беше подценена ролта на артилерията, бяха ликвидирани по-голямата част от полковете РГК, разформирани армейските полкове и намален състава на артилерията в дивизиите и танковите бригади. Едва по-късно, когато се разбра, че ЯО е надхвърлило прага на средство за постигане целите на войната и използването му в планираните мащаби е гибел за земната цивилизация, тогава се заговори за безядрен период навойната и за използването на ЯО като средство за възпиране.

       Следващия период 1970 – 90 год. може да се определи като ренесанс на артилерията. През 1969/70 год. бяха възстановени армейските арт. полкове въоръжени с нови 130мм оръдия и противотанковите полкове въоръжени със 100мм оръдия МТ- 12 и ПТРК „Малютка“ а по късно и с „Конкурс“. В дивизиите и тбр се формираха реактивни дивизиони с БМ 21 „Град“, и противотанкови дивизиони със 100 мм оръдия МТ -12, мсп получиха носими ПТРК „Фагот“ . На въоръжение постъпиха самоходните гаубици 2С1 „Гвоздика“ и 152 мм „Акация“ и 120 мм СМХ „Тунджа“. Беше извършега огромна изследователса работа за атоматизиране на управлението на РВ и А. Създадената уникална АСУ „Вулкан“ не беприета на въоръжение. Доставената ПАСУВ за мсд бе усвоена но не бе въведена по ред причини. През 1982 год. се възприе идеята за формирането на артилерийска дивизия и на отделен дивизион –голяма мощност/ГМ/. В следващите две години на базата на ВНВАУ гр. Шумен беше формирана 84 фронтова артилерийска дивизия в състав: 85 оабр, 86 тгбр, 87 габр и 89 реабр. Запазена беше и съществуващата до момента фронтова птабр.     Формиран беше 160 смесен адн ГМ с две батареи по 4 бр. 203 мм САУ „Пион“ и една батр. с 4 бр. 240 мм СМХ „Тюлпан“. Част от личния състав на дивизиона изучи въоръженито в ъв ВАА в Ленинград и в училището в гр. Пенза, но техниката така и не беше получена. Втози период България разполагаше с най - мощната и добре въоръжена армия на Балканите.

           На 01 юли 1991 год. в Прага се подписва „Протокол за прекратяване действието на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 год. След 1991 год върху България беше упражнен брутален натиск и не без съдействито на родни „корифеи“ беше срината изградената с много труд и лишения българска армия. След 91 год. всичко ставащо с българската армия е описано в глава 7 на поемата „Септември“ от Гео Милев: „Започна трагедията“ .

     Кратко като изстрел и точно като снайпер!          

                Благодаря за вниманието!