140 Г. БЪЛГАРСКА АРТИЛЕРИЯ – АКЦЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА И СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ - Полк. инж. Георги Петков

140 Г. БЪЛГАРСКА АРТИЛЕРИЯ – АКЦЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА И СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ

Полк. инж. Георги Петков – н-к ЦВО

Господа генерали и офицери,

Уважаеми гости,

Имам честта и удоволствието да представя пред Вас доклад за историята на българската армия и артилерия като род войска от създаването им преди 140 години до наши дни, с акценти върху най-важните събития от военната история на България, свързани с ролята на българската артилерия, както и на състоянието на въоръжените сили на Република България в настоящия момент.

          Веднага след Освобождението на България през 1878 г. една от първите задачи на новата власт е да се създадат основните символи на една държава, като между тях е създаването на въоръжената сила, за да има кой да поеме нейната защита. Това е задача от първостепенна важност, поради което Временното руско управление начело с императорския комисар в България генерал-адютант княз Александър Дондуков-Корсаков създава Българската земска войска като постоянна армия въз основа на обща задължителна военна служба с 4 рода войска: пехота, артилерия, кавалерия и сапьори.С Приказ №1/08.07.1878 г. на княз Дондуков-Корсаков от частите на българското опълчение се формира Българската земска войска, като за началник е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, който отговаря за боеспособността, боеготовността и бойния дух на войската.

За началник на щаба на Българската земска войска е назначен полковник Рафаил Липранди. Българската земска войска се изгражда по руски образец като постоянна армия въз основа на обща задължителна военна служба. Още тогава със Заповед №1 от 1 юли и Заповед №5 от 12 август 1878 г. във всяка област е формирана по една батарея, носеща името на областта: Първа Софийска, Втора Видинска, Трета Търновска, Четвърта Русенска, Пета Пловдивска и Шеста Сливенска. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от руската армия ИванЛесовой.

Със Заповед №16/30.09.1878 г. на генерал-адютант княз Александър Дондуков-Корсаков от състава на Действащата армия в Българската земска войска се формират две полеви пеши артилерийски бригади.

В Търновската конституция от 16.04.1879 г. е отбелязана като главна функция на войската защитата на отечеството от външни посегателства. По силата на Търновската конституция и новото „Временно положение за Българската войска” от наименованието на войската отпада „земска” и тя започва да се нарича „Българска войска”.

С Указ № 75 от 19 юни 1880 г. се формира първият артилерийски полк в гр. Шумен в състав шест батареи. През месец май 1884 г. в София се създава първият учебен артилерийски полигон за подготовка на артилерийски офицери, което се явява първообразът на артилерийското училище в нашата армия. Първото изпитание за младата българска армия е Сръбско-българската война през 1885 г., в която участват общо 108 000 души, в което число влизат и 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. Във войната влизаме с достатъчно въоръжение, но старо и от различни системи и със 139 на брой медни и стоманени оръдия с малка далекобойност и ниска скорострелност. Бойното си кръщение българската артилерия получава през Сръбско-българската война от 1885 г. под ръководството на капитаните с висше артилерийско образование Константин Никифоров министър на войната и Олимпий Панов началник на артилерията. Българската армия се увенчава с победа над добре въоръжената сръбска армия, а Сръбско-българската война, „войната на капитаните над генералите”, остава в историята на нацията като нашата първа, най-справедлива, най-кратка и най-победоносна война.

          Още през 1886 г. се предприемат мерки и постепенно се пристъпва към реформиране, модернизиране и масовизиране на българската армия. С това тя навлиза в нов етап от своето следосвобожденско развитие. Още през същата година гласуваните от Народното събрание разходи за армията достигат огромната за времето си сума от 12 млн. лв. През следващите години обемът й непрестанно нараства, неизменно превъзхождайки относително всички военни бюджети на съседите на България. Това дава възможност и за постепенно масовизиране на армията, която само четири години по-късно – през 1890 г., достига (по американски сведения) тринадесето място в света по численост, изпреварвайки американската, която е на четиринадесето място. През следващите години Българската армия се готви да решава националните задачи, стоящи с неотслабваща сила пред българския народ. Това е период на бурно и плодотворно военно строителство, през който армията се превръща в голяма военна сила на Балканите. Полагат се усилия цялото мъжко население да получи военна подготовка, но това на практика не се получава. Макар да е налице численото нарастване на армията, 1/3 от подлежащите на военна служба отпадат поради негодност – показател за незадоволителното физическо и здравословно състояние на младото поколение, резултат на тежките социални условия, което влияе отрицателно на мобилизационните процеси.

Регламентирани са общите правила и срокове за провеждане на мобилизацията. Цялата дейност обхваща всички държавни и обществени институции и отчита материално-техническите, транспортните, образователните и демографските възможности на страната. Проучванията в това отношение, правят мобилизационните планове реални и изпълними.

При подготовката на първата от двете Балкански войни (1912-1913 г.), Българската армия, на основата на добре изградената система за водене на военния отчет на мъжкото население, провежда мащабна и безпрецедентна за времето мобилизация, като мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души.

Като основен извод от анализа на тези героични за народа и армията ни войни, във военната теория се налага схващането, че мобилизацията е мероприятие, което обхваща цялото общество и има не само военни, но и своите икономически, социални, политически и дори дълбоко психологически измерения.

Апогей в бойното използване на артилерията е Балканската война (1912-1913 г.), през която се въвеждат нови методи за водене на огневата поддръжка, групировката на артилерията и огневия маньовър при съпровождането настъплението на пехотните полкове и дивизии. За първи път във военната история на България командващият армията, обкръжила Одрин, генерал Никола Иванов, организира и блестящо провежда нощна армейска настъпателна операция с изключителното взаимодействие на артилерията с пехотата. На 11 март 1913 г. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост. Тази паметна дата е определена през 1992 г. за професионален празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия.

С избухването на Първата световна война подготовката на армията за война се ускорява, а на 22 септември 1915 г. започва общата мобилизация. Мобилизираните възлизат на 15 908 офицерии 600 772 подофицери и войници. При това с развръщането на 378 пехотни дружини, 66 ескадрона и 224 артилерийски батареи (общо 616 680 души) се изчерпват мобилизационните възможности на страната, а мобилизационното напрежение се отразява върху нейното стопанство. Недостигът от коне, модерно въоръжение, облекло и пр. след неотдавна завършилите Балкански войни (1912-1913 г.) е чувствителен и големите мобилизационни нужди на армията не са задоволени. През Първата световна война българската артилерия се увенчава със слава при овладяването на Тутраканската крепост през 1916 г. и особено в Дойранската епопея, в която близо двестате български оръдия с изключителна точност поразяват противниковите батареи и райони за съсредоточаване на войските на противника.

След налагането на Ньойския договор през 1919 г. започват редица неблагополучни за армията промени. Периодът 1919-1922 г. е време на организационно преустройство на армията, свързано с големи сътресения, колебания и експерименти. Клаузите на Ньойския договор намират израз в Закона за преустройството на войската и пограничната стража на Българското царство от 16.02.1923 г. Според този закон в бойния състав на армията влизат 8 пехотни полка, 3 конни полка, 8 артилерийски дивизиона, 3 погранични сектора и др. части и учреждения. Общата численост на войската към 1924 г. заедно с пограничната стража и жандармерията възлиза на 1 500 офицери, 1 986 сержанти, 26 317 войници и 2 621 чиновници - всичко 32 424 души. България има право да притежава само 60 артилерийски системи. Съществуващата дивизионна организация се трансформира в полкова. Едва от 1934 г. започва постепенно развръщане на мирновременната армия с цел да се повиши мобилизационно-бойната готовност на частите и съединенията и да се подготвят в по-къси срокове необходимите военнообучени резерви от запасни. През 1939 г. постъпва на въоръжение нова материална част, предимно германска, създават се и първите противотанкови артилерийски формирования.

Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества по време на Втората световна война и приносът й за окончателния разгром на нацистка Германия, страната остава в международна изолация след 1945 г. и попада в Съветската сфера на влияние. Настъпилите военнополитически промени в света и в Европа налага поддържането на масова армия с големи маневрени, огневи и ударни възможности. След Втората световна война българската артилерия се превъоръжава със съветска материална част. През 1948 г. се създава самостоятелно артилерийско училище в София, което през 1951 г. е преместено в гр. Шумен. През 60-те години на 20 век се създават ракетни войски, като започват да съществуват три ракетни бригади подчинени на Първа, Втора и Трета армии. През 1964 г. се формира четвърта бригада в с. Телиш, подчинена пряко на Командването на сухопътните войски.

Най-висока боеспособност българската армия е имала през 70-те години на 20 век, което се дължи на насищането с военен ресурс – със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на твърдата подготовка по специалностите на бойците. По онова време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с българската армия. Въоръжението е най-модерното на Балканите, а бойният дух е неимоверно висок. Армията има всепризнат авторитет, а кандидатите за постъпване във висшите военни училища са многобройни. Да си офицер е изключително престижно. Числеността на въоръжените сили достига до 200 000 души плюс няколко хиляди запасни, редовно свиквани на обучение. Армията е въоръжена с над 2 000 танка и над 2 000 бойни бронетранспортьора, съвременни самолети и бойни кораби. Организацията й отговаря на задачите й. Българската армия е сведена до три армии и е снабдена със съвременно оръжие и бойна техника, като бойната мощ на видовете въоръжени сили и на родовете войски има високо военно-технологично равнище. От 1958 г. с приемане на Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България се утвърждава задължителния характер на военната служба за всички граждани от мъжки пол. Казарменият живот респектира с воинска дисциплина, висок боен дух и здрава ценностна система, като калява волята и укрепва характера на младото поколение. Военната подготовка и образование са на високо ниво.

През 1984 г. беше създадена първата в българската история артилерийска дивизия в състав от 4 артилерийски бригади - оръдейна, гаубична, тежка гаубична и реактивна с по 72 артилерийски системи във всяка. Тя беше създадена и функционираше във висшето народно военно артилерийско училище в гр. Шумен. Скоро след това тя беше закрита по силата на Парижките договорености за ограничаване на въоръженията. През 1989 г. на въоръжение в артилерията на Българската армия е приета първата автоматизирана система за управление на огъня на артилерийския дивизион, разработена от преподаватели на ВНВАУ-гр. Шумен. От 1996 г. на въоръжение в артилерията в 9 бронетанкова бригада в Горна баня е приета АСУОА „Вулкан”. На 24 декември 1998 г. във военните съединения и частите, определени за превъоръжаване по националната програма за присъединяване на Република България към НАТО се въведе Полева интегрирана комуникационно-информационна система.

Съставът, организацията и въоръжението на артилерията на Българската армия в настоящия момент се определят от общите задачи и отговорности в рамките на НАТО. На факултет Артилерия, ПВО и КИС” в Шумен към НВУ „В.Левски”-гр. Велико Търново бе гласувано доверие по подготовката на офицери, сержанти и кадрови войници, които ще представят страната ни в структурите на НАТО.

Професионализацията на армията доведе до отмяната на наборната служба от 1 януари 2008 г. Вследствие на това, рязко нарасна възрастта на запасните с военна подготовка и същевременно се увеличи броят на българските граждани без военна подготовка, без която те не могат да бъдат назначавани за комплектуване на въоръжените сили. Също така нарасна и броят на дефицитните военноотчетни специалности, което намали качеството за попълване на военните формирования със запасни. Застаряването на българското население, големият поток на мигриращи на Запад млади хора, ниската раждаемост, лошото качество на живот в страната и влиянието на неолибералните модели на поведение, както и консуматорското мислене върху младото поколение, предизвикаха естествен отлив от военната професия, а тя изгуби миналия си висок престиж. Сериозен проблем е недокомплекта на въоръжените сили, както и модернизацията им. Средствата, отпускани от централния бюджет способстват само в известна степен за решаването на натрупалите се през последните години проблеми за поддържане на изградените отбранителни способности. Необходимостта от модернизиране и осъвременяване на способностите на българските въоръжени сили е от ключова важност за сигурността на страната и за ефективно изпълнение на задълженията ни като съюзник.

Комплектуването на числеността на вече редуцираните редовни сили с резервисти прави резерва от ключово значение за всяка страна от НАТО по отношение постигането на националните цели и целите на Алианса. Разчитаме на доброволния резерв за набиране на професионални войници. В момента проблем са около    5 500 незаети длъжности, от тях – 1200 за офицери. Над 800 редници всяка година напускат по собствено желание, главно поради ниското заплащане, по същата причина няма и кандидати за платени бойци. Числеността на българската армия намалява и по демографски причини. През следващите години е необходимо да бъдат назначени около 6 000 военнослужещи. По данни на Министерство на отбраната при около 29 000 военнослужещи и 11 000 цивилни служители във въоръжените сили, бойните способности са под въпрос. Необходими са подготвени специалисти, добре обучени на експертно ниво, които да осигурят качествено резерва на въоръжените сили.

Чрез целенасочена рекламно-информационна дейност Централно военно окръжие и военните окръжия привличат кандидат-курсанти за военните училища, кандидати за военна служба и за служба в доброволния резерв, за начална и специална военна подготовка. Провеждаме занятия по подготовката на българските граждани за отбраната на страната в средните училища в IХ и Х клас с акцент върху комплексните занятия с практическа насоченост и патриотичното възпитание, център на което са воинските ценности и добродетели като чест, достойнство, мъжество и храброст. Чрез припомнянето на военната история днес се цели да не се забравя миналото и воинските традиции, да се има предвид моралния облик на българските воини и техния патриотизъм във войните, като по този начин бъдещите попълнения на България да се научат да бъдат верни на Родината си, да могат винаги и навсякъде, когато се наложи, да защитят нейните материални и духовни постижения, да осигурят нейните свобода и независимост.

За предизвикване на интереса на българските гражданите за военна служба, служба в доброволния резерв и в курсове по начална и специална военна подготовка е необходима сериозна работа по патриотичното им възпитание не само от страна на Централно военно окръжие и неговите структури по места, но също и от страна на образователните институции на държавата, на средствата за масова информация, на родолюбивите патриотични организации, на гражданското общество, православната църква и българското семейство.

Благодаря за вниманието!